​

В началото на март 1943 г. еврейската общност в Скопие е уведомена, че на 11 март всички трябва да се съберат на жп гарата. Секретна грама за това пристига и в дома на градоначалника и областен полицейски шеф Стефан Попстефанов. Той обаче е извън Скопие по служебни дела и документът попада в ръцете на съпругата му Анна. 

Прочитайки го, младата жена звъни на приятелката си Анна Сърчаджиева - майката на Йосиф Сърчаджиев, която по онова време също живее в Скопие, където съпругът й работи като режисьор в театъра. Двете решават да действат бързо. 

Същата вечер обличат престилките на слугините си, сменят прическите си и предрешени така тръгват от къща на къща, от човек на човек да предупредят всички свои познати еврейски семейства. Те бързо се организират и много от тях успяват да напуснат тайно Скопие още през следващите дни. С изключение на 7 семейства - общо над 20 души, в които имало болни хора или малки деца. 

Тогава двете Анни правят организация и укриват тези семейства. Три от тях остават в дома на Попстефанови, въпреки че резиденцията е в сградата на полицейското управление. Едно семейство - Мори и Рашел Карио, заедно с двете си малки деца, отиват при Сърчаджиеви, които пък живеят над германското комендантство в града. Трети са настанени временно в други домове, докато се организира извеждането им зад граница. 

​

В този момент се връща градоначалникът и полицейски шеф Стефан Попстефанов и вижда каква каша е забъркала жена му. Той е поставен пред свършен факт, но е разкъсван между кариерата и дълга, от една страна, и човещината и любовта към жена си, от друга. Накрая човещината надделява. С риск за живота си Стефан издава фалшиви документи на десетината евреи, които не е можело да бъдат транспортирани тайно. Четири семейства са изведени в Дупница, тъй като на територията на България и с български документи са в безопасност. 

Сред спасените е и семейство Карио, което е изведено с каруца през Албания и заминава за САЩ. Именно техните деца по-късно номинират Анна Дамянова-Попстефанова и Анна Сърчаджиева за званието “праведник на народите на света” заради спасяването на евреи. Израелският институт “Яд Вашем” го присъжда и на двете. В годината, в която почива, името на Анна Дамянова е вписано на Стената на почитта в Мемориалния музей - на 21 април 1983 г. 

Коя е Анна Дамянова? Историята й ни разказва дъщеря й - известната пиарка Диана Дамянова, съпруга на кинорежисьора и сценарист Джеки Стоев. Анна е родена на 16 юни 1915 г., най-вероятно в село Макоцово, откъдето е баща й. Георги Дамянов Йотов е от голям земеделски род. Член на БЗНС от 1918 г., близък съратник на Александър Стамболийски. Бил е шеф на щаба на сформираната гвардия след обявяване на Радомирската република на 27 септември 1918 г. След неуспеха на войнишките бунтове е осъден на смърт, но след 3 месеца е амнистиран. В годините 1920-1923 е депутат в ХIХ и ХХ народно събрание. По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. е ръководител на въстанието в Пирдопско и Новоселско. След разгрома му е заловен, убит и изгорен в тухларските пещи в с. Долни Богров, Софийско. 

​

По майчина линия Анна също е наследница на героичен род от Копривщица, чиито следи в историята водят до Бенковски. След 1923 г. Йорданка Дамянова е осъдена на затвор, защото направила опит да скрие мъжа си. Влиза в затвора с двете си деца - Анна и брат й Димитър, които през деня могат да излизат, за да ходят на училище. 

Когато Анна навършва 16 г., й разрешават да се изнесе от затвора заедно с брат си. След училище тя работи като сервитьорка във вегетарианския ресторант в центъра на София, за да ги издържа. Помагат им пак старите земеделци и приятели на баща й, които й оставят много големи бакшиши и така тайно я подпомагат. 

През 30-те години Анна среща мъжа си Стефан Попстефанов. Той е бил доста по-възрастен от нея, голям полицейски началник. Също земеделец, той помогнал на семейството, както и за освобождаването на майка й от затвора, разказва Дамянова. 

По време на Втората световна война Попстефанов е изпратен в Скопие, където става съучастник на Дамянова в спасяването на евреите. 

Веднага след 9 септември 1944 г., когато семейството вече се е прибрало в Плевен, местните партизани застрелват Попстефанов в дома им без съд и присъда, пред очите на Анна и на майка й. Официално го обявяват за безследно изчезнал, затова след години е осъден и от Народния съд. 

​

Веднага след разстрела на мъжа си Анна е изпратена в лагер.  “По това време комунистите вече са на власт и признават някаква част от земеделците. Започват да се раждат титлите “активен борец против фашизма”. И стари земеделци правят така, че убитият през 1923 г. земеделец Георги Дамянов да бъде посмъртно награден, за да може жена му да получи пенсия и някакви привилегии, с които семейството да оцелее”, разказва Дамянова. След това близки на семейството издирват Анна, която в продължение на 7-8 години е местена от лагер в лагер, и през 1952 г. се връща при майка си в София. Заедно с нея идва и “друг фашистки елемент” - Любомир Маринов, който  впоследствие й става съпруг. “Изключително интелигентен човек, лекар и юрист по професия, учил в Париж, а след това и право в Хайделберг. Маринов знае 11 езика, бил е прокурор на Драма и

Кавала, съден е от Народния съд, но са го пропуснали, защото лежал в затвора и не са го намерили да го застрелят, но след това не е имал право да упражнява нито една от професиите си,

затова работеше като закупчик”, разказва историята му Дамянова. И цялото това фашистко гнездо се набутва при бабата, която е призната за съпруга на убит активен борец против фашизма и живее в половината от национализирано жилище. При бабата живее и Диана, която е дъщеря на брата на Анна - Димитър, и съпругата му Гинка. 

​

Тъй като родителите й работят, Диана прекарва повечето си време заедно с Анна и Любо и те се привързват много към нея. Превърнаха ме в смисъла на живота си, три пъти се жениха и развеждаха, и все заради мен се събираха, разказва Диана. 

Тя е на 6 г., когато се ражда сестра й и цялото семейство взема важно решение - Диана е осиновена от Анна, която няма никакъв шанс за свои деца. По документи обаче баща й си остава неин баща. Аз съм уникален случай - родителите ми са брат и сестра, смее се днес тя. 

Старите земеделци отново помагат на семейството - намират работа на Анна в Народния театър като помощник-режисьор. Тя завършва театралната гимназия в София като частен ученик. 

Дълги години Анна е в Народния театър. Всички я обожавали и дори й викали Маме, тя била душеприказчикът, нещо като генерален психотерапевт на театъра, до който се допитвали дори комунистически величия. Дъщеря й си спомня дори един период от 10-ина месеца някъде около 1966 г., когато двете живели нелегално в гримьорна в театъра, тъй като нямали жилище заради поредния й развод с Любо. 

Беше бохем човек. Много обичаше да играе покер, а вкъщи винаги беше пълно с приятели. Нямаме еврейска кръв, но до 70-те години бях убедена, че съм еврейка, спомня си Диана. Всички около тях били евреи. Когато тя поставя въпроса, Анна й разказва историята за спасяването на евреите, но под най-дълбока тайна. 

Времената били такива, че не говорели много на такива теми. Но били заможни спрямо хората около тях и Диана не можела да си обясни откъде идват парите. Днес си дава сметка, че майка й е била подпомагана по еврейска линия, но тогава всичко се правело тайно. 

​

“Никога не съм чувала от Анна да говори срещу комунистическия режим, макар да не го обичаше и тайно да се подиграваше. Но от време на време получаваше пристъпи и правеше изцепки. Обаче беше толкова луда и авантюристка, че комунистите я приемаха за ексцентричка и й прощаваха”, спомня си дъщеря й. 

И разказва интересна история. Тя била ученичка в 127-о училище. Един ден се прибира с червена връзка на врата. Анна я хваща за връзката и пита: “Какво е това?” Диана отговаря: “Кръвта на героите”. 

"Тя ме повлече за връзката към директорката на училището и й заяви: “На врата на моето дете кръв не може да стои”. Разправяха се дълго време, но накрая ми свалиха червената връзка”, спомня си Диана. 

По-късно сключила тайно сделка с учителя по математика, който бил написал 4 последователни двойки на Диана, защото не можела да запомни Питагоровата теорема. Анна обещала да се погрижи за художествената самодейност на гимназията и облякла всички деца в костюми от Народния театър. А учителят написал 4 страници, които Диана да научи, и я освободил от часовете. 

Ироничното отношение на Анна към комунистическата власт намира и свое проявление. Тя веднъж е направила концерт във възхвала на българо-съветската дружба, който за нейна изненада бил много добре приет. След това тя и Любо започват да пишат сценарии с поезия за концерти. “Двамата фашисти го удариха на страшна халтура и се забавляваха изключително с рими за комунизма, което им носеше и пари”, спомня си Диана. 

​

Години по-късно тя се опитва да си обясни сложната си семейна история - дадена е за осиновяване при двама живи родители. “Това е било заговор за извеждане”, категорична е днес. И от дистанцията на историята навързва случки и факти, които я навеждат до този извод. Като например задължението да знае 3 езика, преди да навърши 13 години, което било свързано с “тежко насилие” над нея. Ежедневно преди или след училище учела английски и френски. Преподавала й е майката на писателя Христо Калчев Вера. Паралелно учела и руски при една стара учителка еврейка. Освен това е насилвана да пее в хор “Бодра смяна”, въпреки че не може да пее. 

“Бях на 13 или 14 г., когато стана ясно, че хорът тръгва на турне в Япония през Париж. Вечерта преди полета Анна ми показва една снимка и ми казва: “Този човек ще те чака на летището в Париж и каквото той ти каже, ти трябва да го направиш.” Тя е толкова луда, че всичко, което прави, аз го намирам за нормално и се съгласявам. На сутринта обаче се събуждам с 40 температура и въпреки упоритите тръшкания на Анна от хора отказват да ме вземат и не тръгвам за Париж”, спомня си Диана. Едва през 1982 г. майка й признава, че е била планирала и организирала по еврейска линия извеждането й от България през Париж за Канада. 

Самата Анна имала забрана да напуска България. Едва в края на 70-те я пускат да отиде до Париж, където има приятели и роднини - по едната си линия е далечна братовчедка на Силви Вартан. 

През 1983 г. Анна Дамянова умира от рак. Заболяването й съвпада с тежката бременност на Диана - лежи 9 месеца в болница за задържане със сина си Мартин. Когато ражда и излиза от болницата, Анна вече е изключително зле и малко след това си отива. 

 

​

ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА, "24 ЧАСА" 

 

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6776487