Владимир Куртев (1888-1946)

Куртев е роден през 1888 година в Плевен в семейството на 

бесарабския българин от Болград Спиридон Куртев. В

средното училище учител по физика на Куртев е Иван

Гарванов, който в 1905 година в VII клас го привлича във 

ВМОРО. През 1906 година става четник при Добри Даскалов,

а в 1907 година в четата на Антон Чеха в Тиквеш. През 1907

година се записва да учи история и география в Софийския

университет, но прекъсва учението си, за да взима участие в

четнически акции на ВМОРО. Участва в четите на Симеон

Клинчарски и Дончо Лазаров. Ранен е в ръката и се прибира в

България на лечение.

Владимир Куртев влиза отново в Македония с четата на 

Михаил Чаков през есента на 1911 година. В началото на

Балканската война в 1912 година с четата на Георги Занков и

Михаил Чаков Куртев участва в освобождаването на Банско и

Сяр. По-късно служи в нестроевата рота на 11 Серска

дружина и е награден с орден „За храброст“ III степен и орден

 „Свети Александър“ VI степен.

В 1914 година завършва университета. През Първата световна

война служи в Първа пехотна софийска дивизия и с нея

участва в Тутраканската битка и превземането на Букурещ.

Награден е с орден „За храброст“ I степен и е произведен в

чин подпоручик. Прехвърлен е на Южния фронт, където участва в боевете при Добро поле. 

След войната Куртев се установява в Кюстендил, където работи като преподавател и директор на мъжката прогимназия „Марин Дринов“. Същевременно участва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО. През 1925 година Куртев е в кочанската чета на Евтим Полски, която води няколко сражения със сърбите. През 1927 година Куртев е назначен от Централния комитет на ВМРО за пограничен пунктов началник в Кюстендил. На VIII конгрес на ВМРО, през април 1932 година, Куртев е избран за член на ЦК, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев. Куртев е един от ръководителите на стопанската политика на ВМРО в Горноджумайско и Петричко.

 

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Куртев е арестуван. След излизането си от затвора след амнистия през юни 1940 година се завръща в Кюстендил.

Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 година поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията, влизат още народният представител Петър Михалев, адвокатът Иван Момчилов и търговецът Асен Суичмезов.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО, Куртев е арестуван и убит без присъда.

 

Съществуват и версии, според които първоначално е бил изпратен в лагер, както и че е сътрудничил на Държавна сигурност и на комунистическите власти и поради това не е бил сред обвиняемите на съдебния процес срещу ВМРО от 1946 година.

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.

Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“, а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“.

Владимир Куртев.jpg