Димитър Йосифов Пешев (1894-1975)

Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. Пешев е почетен гражданин на Израел, а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.
Биография
Димитър Пешев е роден на 13/25 юни 1894 г. в град Кюстендил. През 1915 г. започва да учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война. След войната завършва университета и работи като съдия в Пловдив и София, по-късно като прокурор, а от 1932 г. е адвокат. По това време участва в Управителния съвет на Българския туристически съюз и на основаната през 1934 г. Банка „Български кредит“.
През 1935 г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935 – 1936 г.). На този пост той разработва предложение за въвеждане на граждански брак, което остава неутвърдено. През 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV Обикновено Народно събрание, първото след Деветнадесетомайския преврат.
От 1940 г. отново е подпредседател на XXV Обикновено Народно събрание. Гласува за приемането на антисемитския Закон за защита на нацията и лично председателства заседанието с което е приет на 19 ноември на 1940 г.
След подписването на Споразумението Белев-Данекер научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в Германия във връзка с т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ (8 март 1943 г.). Кюстендилската делегация е съставена от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката Иван Момчилов. На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. Заради това на 26 март е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.
Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор – „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, е освободен след 13 месеца.
Умира на 20 февруари 1973 г. в град София.
Източници
-
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
-
Пешев, Димитър. „Спомени“, ИК Гутенберг, София, 2004.
-
Нисим, Габриеле. „Човекът, който спря Хитлер – Историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация“ Първо издание на български – 1999.