Откриване на мемориалът „Стената на българските праведници на света“
⬆ ГАЛЕРИЯ ⬆ ⬆ ПОЗДРАВИТЕЛНИ АДРЕСИ - ГАЛЕРИЯ ⬆ ⬆ ФАКТИ - СТАТИЯ ⬆ ⬆ ИНТЕРВЮ НА РОМАН СТОЯНОВ В ПРЕДАВАНЕТО ЕВРОПА ⬆ ⬆ БНР -...
top of page
Българо-еврейски културен институт
Bulgarian-Jewish cultural institute
מכון לתרבות בולגרית - יהודית
Семкарчето милионер или възкръсващият евреин
Самоков, последните години на 19 век.
В пек и студ, зиме и лете, из самоковската чаршия притичва пъргаво семкарче. От дюкян на дюкян, от човек на човек повратливото момче със семкарска табла, закрепена с каишка на врата, предлага вкусната занимавка, като вика до прегракване: „Топли печени семки, най-вкусните тиквени семки, цена по джоба на всеки самоковец”
Това невръстно семкарче след по-малко от четвърт век ще бъде най-богатият и влиятелен гражданин в Царство България. Много от сегашните българи сигурно не са и чували за него, но между Първата и Втората световна война името му е произнасяно с уважение и респект от българския финансов и индустриален елит. Вратите на царския дворец и чуждестранните посолства са били широко отворени за него.
Кое е това момче? Кой е този загадъчен самоковец? В рехавите и не до там сполучливи опити за негови биографии, които могат да се намерят в интернет сайтовете, той е представен с името Анджело Куюмджийски. Споменати са още няколко имена, с които е бил известен през различните периоди на живота си, но нито едно от тях не е неговото рождено име. Не е вярна и рождената му дата, споменавана във всичките записи, както и годината на неговата смърт. Единствено повтарящо се и вярно в различните му биографии е това, че той е самоковски евреин.
Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски е български банкер, роден през 1886г. в град Самоков. По време на студентските си години живее във Франция и успешно завършва право в Париж. Заедно с други съмишленици основава Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка; става член на управителния съвет на акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики" и на Българското индустриално керамично дружество „Изида", както и подпредседател на акционерно дружество „Орел". През Втората световна война заминава за САЩ, където става полковник от американската армия. Именно чрез него през 1943г. цар Борис III прави неофициални контакти с американците за сключване на сепаративен мир.
След като се оттегля от банкерската дейност и в знак на признателност и преданост към родината, на 13-ти юли 1937г. Анжело Куюмджийски предоставя 7 млн. лв. и учредява „Фондация за подпомагане на бедни студенти". Желанието му е всяка година с 30% от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат двама бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70% от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София.
На 19-ти август 1937г. фондацията е регистрирана във фирменото отделение на Софийския областен съд, а на 29-ти октомври Управителният съвет приема правилник за нейното управление и тя окончателно се конституира.
Тъй като фондацията е финансово стабилна, през учебната 1940-1941г. тя успява да осигури безплатна храна на 145 бедни студенти, за което са изразходвани 287 298 лв, а през следващата година броят на столуващите нараства до 169. В същото време фондацията инвестира и в повишаване на квалификацията на талантливи студенти, като един от тях е Георги Михайлов. Току що завършил класическа филология в Софийския университет, той е изпратен на едногодишна специализация в Париж.
Фондацията съществува до началото на февруари 1952г., когато със съдебно решение e закрита, а нейното имущество е прехвърлено на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски е български банкер, роден през 1886г. в град Самоков. По време на студентските си години живее във Франция и успешно завършва право в Париж. Заедно с други съмишленици основава Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка; става член на управителния съвет на акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики" и на Българското индустриално керамично дружество „Изида", както и подпредседател на акционерно дружество „Орел". През Втората световна война заминава за САЩ, където става полковник от американската армия. Именно чрез него през 1943г. цар Борис III прави неофициални контакти с американците за сключване на сепаративен мир.
След като се оттегля от банкерската дейност и в знак на признателност и преданост към родината, на 13-ти юли 1937г. Анжело Куюмджийски предоставя 7 млн. лв. и учредява „Фондация за подпомагане на бедни студенти". Желанието му е всяка година с 30% от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат двама бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70% от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София.
На 19-ти август 1937г. фондацията е регистрирана във фирменото отделение на Софийския областен съд, а на 29-ти октомври Управителният съвет приема правилник за нейното управление и тя окончателно се конституира.
Тъй като фондацията е финансово стабилна, през учебната 1940-1941г. тя успява да осигури безплатна храна на 145 бедни студенти, за което са изразходвани 287 298 лв, а през следващата година броят на столуващите нараства до 169. В същото време фондацията инвестира и в повишаване на квалификацията на талантливи студенти, като един от тях е Георги Михайлов. Току що завършил класическа филология в Софийския университет, той е изпратен на едногодишна специализация в Париж.
Фондацията съществува до началото на февруари 1952г., когато със съдебно решение e закрита, а нейното имущество е прехвърлено на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
bottom of page