Семкарчето милионер или възкръсващият евреин

Самоков, последните години на 19 век.

В пек и студ, зиме и лете, из самоковската чаршия притичва пъргаво семкарче. От дюкян на дюкян, от човек на човек повратливото момче със семкарс­ка табла, закрепена с каишка на врата, предлага вкусната занимавка, като вика до прегракване: „Топли печени семки, най-вкусните тиквени семки, цена по джоба на всеки самоковец” 

Това невръстно семкарче след по-малко от четвърт век ще бъде най-богатият и влиятелен гражданин в Царство България. Много от сегашните българи сигурно не са и чували за него, но между Първата и Втората световна война името му е произнасяно с уважение и респект от българския финансов и индустриален елит. Вратите на царския дворец и чуждестранните посолства са били широко отворени за него.

Кое е това момче? Кой е този загадъчен самоковец? В рехавите и не до там сполучливи опити за негови биографии, които могат да се намерят в интернет сайтовете, той е представен с името Анджело Куюмджийски. Споменати са още няколко имена, с които е бил известен през различните периоди на живота си, но нито едно от тях не е неговото рождено име. Не е вярна и рождената му дата, споменавана във всичките записи, както и годината на неговата смърт. Единствено повтарящо се и вярно в различните му биографии е това, че той е самоковски евреин.

https://vestnikpriatel.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D0%B0/ 

Анжело (Ангел) Нисим  Куюмджийски е български банкер, роден през 1886г. в град Самоков.  По време на студентските си години живее  във Франция и успешно завършва право в Париж. Заедно с други съмишленици основава Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка; става член на управителния  съвет на акционерно дружество „Съединени тютюневи  фабрики" и на Българското индустриално керамично дружество „Изида", както и подпредседател на акционерно дружество „Орел". През Втората световна война заминава за САЩ, където  става полковник  от американската армия. Именно чрез него през 1943г. цар Борис III прави неофициални контакти с американците за сключване на сепаративен мир.

След като се оттегля от банкерската дейност и в знак на признателност и преданост към родината, на 13-ти юли 1937г. Анжело  Куюмджийски предоставя 7 млн. лв. и учредява „Фондация за подпомагане на бедни студенти". Желанието му е всяка година с 30% от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат двама бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70% от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София. 

На 19-ти август 1937г. фондацията е регистрирана във фирменото отделение на Софийския областен съд, а на 29-ти октомври Управителният съвет приема правилник за нейното управление и тя окончателно се конституира. 

Тъй като фондацията е финансово стабилна, през учебната 1940-1941г. тя успява да осигури безплатна храна на 145 бедни студенти, за което са изразходвани 287 298 лв, а през следващата година броят на столуващите нараства до 169. В същото време фондацията инвестира и в повишаване на квалификацията на талантливи студенти, като един от тях е Георги Михайлов. Току що завършил класическа филология в Софийския университет, той е изпратен на едногодишна специализация в Париж.

Фондацията съществува до началото на февруари 1952г., когато със съдебно решение e закрита, а нейното имущество е прехвърлено на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

https://www.ngobg.info/bg/messages/10991-%d0%b8%d1%\\\\\\\\\81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%84%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d1%82%d1%83%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8.html

https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2020/12/24/4156593_neveroiatnata_sudba_na_angel_kujumdjiiski/

 

Анжело (Ангел) Нисим  Куюмджийски е български банкер, роден през 1886г. в град Самоков.  По време на студентските си години живее  във Франция и успешно завършва право в Париж. Заедно с други съмишленици основава Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка; става член на управителния  съвет на акционерно дружество „Съединени тютюневи  фабрики" и на Българското индустриално керамично дружество „Изида", както и подпредседател на акционерно дружество „Орел". През Втората световна война заминава за САЩ, където  става полковник  от американската армия. Именно чрез него през 1943г. цар Борис III прави неофициални контакти с американците за сключване на сепаративен мир.

След като се оттегля от банкерската дейност и в знак на признателност и преданост към родината, на 13-ти юли 1937г. Анжело  Куюмджийски предоставя 7 млн. лв. и учредява „Фондация за подпомагане на бедни студенти". Желанието му е всяка година с 30% от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат двама бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70% от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София. 

На 19-ти август 1937г. фондацията е регистрирана във фирменото отделение на Софийския областен съд, а на 29-ти октомври Управителният съвет приема правилник за нейното управление и тя окончателно се конституира. 

Тъй като фондацията е финансово стабилна, през учебната 1940-1941г. тя успява да осигури безплатна храна на 145 бедни студенти, за което са изразходвани 287 298 лв, а през следващата година броят на столуващите нараства до 169. В същото време фондацията инвестира и в повишаване на квалификацията на талантливи студенти, като един от тях е Георги Михайлов. Току що завършил класическа филология в Софийския университет, той е изпратен на едногодишна специализация в Париж.

Фондацията съществува до началото на февруари 1952г., когато със съдебно решение e закрита, а нейното имущество е прехвърлено на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

https://www.ngobg.info/bg/messages/10991-%d0%b8%d1%\\\\\\\\\81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%84%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d1%82%d1%83%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8.html

https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2020/12/24/4156593_neveroiatnata_sudba_na_angel_kujumdjiiski/