Рубин Димитров-Бичко (1915-1995).
Рубин Асен Димитров, наричан "Бико", живял в София,
България, с баба си, която е собственик на къща и пекарна в
сърцето на еврейския квартал, Юч бунар. На 24 май, 1943 г.,
много от евреите в София се събират в знак на протест
срущу слухове за обявена депортация, пред царския дворец.
Те са посрещнати от полицията, изпратена да се сложи край
на демонстрацията. В последвалия хаос, Димитров вижда
евреите, бягащи от преследванията на полицията и поканва
около 20 от тях, да се скрият в пекарна на баба му, пускайки
ги през задния двор, докато ситуацията навън се успокои.
Около 400 души са арестувани в същия ден и закарани в
лагера Самовит. Жените на арестуваните евреи молят Димитров, да им занесе хранителни пакети. Когато полицията го вижда до лагера, да прегръща наскоро пуснат евреин, те го арестуват, след брутален разпит е бит по главата, зрението му е увредено и той страда от последиците от побоя в продължение на много години след това. Въпреки побоя, Димитров продължава да носи пакети с храни, дрехи и писма до интернираните в различни трудови лагери евреи. След края на войната, Димитров остава в контакт с приятелите си евреи. През 1962 г., на 47, той пристигна в Израел като гост на Съюза на имигрантите от България, където с тяхна помощ , лекува зрението си в една от местните болници. В крайна сметка той избира да остане в Израел. На 16 юли 1963 г., „Яд Вашем“ признава Рубин Димитров за правезник.
