Рубин Димитров-Бичко (1915-1995).

Рубин Асен Димитров, наричан "Бико", живял в София,

България, с баба си, която е собственик на къща и пекарна в

сърцето на еврейския квартал, Юч бунар. На 24 май, 1943 г.,

много от евреите в София се събират в знак на протест

срущу слухове за  обявена депортация, пред царския дворец.

Те са посрещнати от  полицията, изпратена да се сложи край

на демонстрацията. В последвалия хаос, Димитров вижда

евреите, бягащи от преследванията на полицията и поканва

около 20 от тях,  да се скрият в пекарна на баба му, пускайки

ги  през задния двор, докато ситуацията навън се  успокои.

Около 400 души са арестувани в същия ден и закарани в

лагера Самовит. Жените на арестуваните евреи молят Димитров,  да им занесе  хранителни пакети.  Когато полицията го вижда до лагера,  да прегръща наскоро пуснат евреин, те го арестуват, след  брутален разпит е бит по главата, зрението му е увредено и той страда от последиците от побоя в продължение на много години след това. Въпреки побоя, Димитров продължава да  носи  пакети с храни, дрехи и писма до интернираните в различни трудови лагери евреи. След края на войната, Димитров остава в контакт с приятелите  си евреи. През 1962 г., на  47, той пристигна в Израел като гост на Съюза на имигрантите от България, където с тяхна помощ , лекува зрението си  в една от местните болници. В крайна сметка той избира да остане в Израел. На 16 юли 1963 г., „Яд Вашем“ признава Рубин Димитров за правезник.

Rubin_dimitrov.png