“Не гонете, да не бъдете гонени, защото казва Христос: С каквато мярка мерите, и вам ще се мери.” Тази закана към цар Борис III отправя Софийският митрополит Стефан през май 1943 г. Предприема тази остра стъпка заради гоненията срещу българските евреи, които се опитва да спре.

Дядо Стефан беше един от най-големите застъпници на българските евреи, спомня си неговата племенничка Мария Попова, съпруга на бившия премиер Димитър Попов. Тя е тази, която през 2002 г. отива в Израел, за да получи от института “Яд Вашем” почетния медал и грамотата, с която екзарх Стефан е обявен за “праведник на народите на света”.

Още като Софийски митрополит той е един от най-ярките застъпници на правата на евреите в България в годините на Втората световна война.

​

Месеци наред през пролетта на 1943 г. митрополит Стефан се противопоставя на антисемитските закони, които България въвежда. По това време в страната има близо 46 хил. евреи. Със Закона за защита на нацията техните права са силно орязани, те са задължени да носят жълти звезди на реверите си, а имуществото им е отнето. Дядо Стефан се противопоставя на закона и обявява, че е създаден с преднамерена цел “да злепостави една част от българското гражданство - еврейското малцинство”. Според него законът дори извършва “посегателство срещу БПЦ”, забранявайки на църквата покръстване на евреи и венчаването им с българи.

На извънредна сесия на Светия синод срещу мерките на правителството за изселване на българските евреи на 2 април 1943 г. Стефан се обръща към другите митрополити с думите: “Еврейското преследвано малцинство вика към нас за помощ и ние не можем да им откажем искрено загрижено християнско отношение. Светият синод не може да не се вслуша в зова на тия нещастници.”

Многократно и по различни поводи митрополит Стефан призовава държавната власт да прекрати гонитбата на евреите. След отмяна на първоначалната заповед за депортация от март 1943 г. два месеца по-късно - през май, се прави втори опит. Под натиска на Германия царят одобрява план за изселването на софийските евреи в провинцията.

​

Това предизвиква остри реакции както сред духовенството, така и на много видни граждани, политици и общественици. На 24 май е организиран протест на леви сили и на еврейската общност. След молитва в малката синагога в столичния кв. “Ючбунар” протестиращите се отправят към двореца. Преди да стигнат дотам, се намесва полицията, манифестацията е разгонена, а много от водачите на еврейската общност са арестувани, включително и равинът Ашер Хананел. Протестните действия имат успех - провалят плана за изселване на евреите.

Същата вечер митрополит Стефан пише писмо до Павел Груев, съветник на цар Борис III. В него той отправя острата заплаха към царя. Ето част от писмото, което се пази в Държавна агенция "Архиви" и не е публикувано в автентичния му вид до днес:

“Уви, тази година великият празник на българската просвета и за мен, па и за хиляди столичани, мина под знака на сълзи. От ранна заран, както ви казах на молебена, десетки люде от еврейски произход окупираха Митрополията ми и в мое лице търсеха царската милост, убедени, че ще видя Царя ни на молебена и ще му предам тяхната гореща молба, която отзивчивото Царево сърце ще чуе и разбере.

Най-внушителна беше делегацията на двамата равини, единият от тях г-н Хананел, след горещи апели за човечност и милост, че замоли, ако наистина е държавна необходимост да няма повече в София евреи, да изпрося от Негово Величество последна за тях милост: да

бъдат избити и погребани в България, тяхното мило и любимо отечество, добавяйки думите: “ний живи няма да напуснем София”.

След молебена вълните на изтерзаните люде станаха чести и огромни!

​

(...)

​

Чрез вас, дълбокопочитаеми г-н П. Груев, най-близкия на Царя ни съветник и най-добросъвестния му служител, прося от Негово Величество милост за евреите!

Моето сърце е раздрано! Имах и имам усет, че нещо страшно иде върху нас за делата ни към евреите, които дали наистина не са угодни Богу и са вредни нам.

Кръвта на невините вика за отмъщение. Сълзите на беззащитните са океан, който погребва виновните.

​

“Не гонете, да не бъдете гонени”, защото казва Христос: “С

каквато мярка мерите, и Вам ще се мери.”

“Дядо Стефан е имал големи лични конфликти с цар Борис на

тази тема. Разказвали са ми, че дори казал на царя: Аз ще

отворя всички манастири и ще прибера евреите там, ако ти

позволиш те да бъдат натоварени на влакове и изпратени от

България. Пък нека някой тогава да има кураж да влезе в храма.

До 9-о коляно ще ти тежи!”, спомня си днес Мария Попова, която

е внучка на сестрата на митрополита и носи името на баба си.

​

Признава, че в онези години е била само 8-годишно момиче,

но има ярки спомени от дядо Стефан, а и в семейството много

се коментирала ролята му за спасяването на евреите. Дори

години по-късно, когато вече като екзарх Стефан е изпратен в

изгнание, роднините често се молели: Той спаси толкова много

хора и Господ ще го спаси и него!

​

“Наричахме го дядо владика и се отнасяхме към него с голям респект. Той беше с висока култура и интелект, имаше изключително излъчване - висок, едър, божествен. А като запееше - целият храм затрептяваше. Имаше божествен глас - великолепен бас като Борис Христов, който ни караше за изтръпваме. Имаш чувството, че Господ е между нас”, спомня си Попова. Всяка неделя семейството се събирало в храма на митрополията “Св. Неделя”, където службата водел дядо Стефан.

Има един момент в ритуала, когато той минава между богомолците и ги ръси със светена вода. Минава между редовете и знае кой къде стои. Веднага разбира, когато някой от роднините липсва, и пита: Къде е Мичето? Защо я няма Стефчето? Все негови племеннички. Не смеехме да отсъстваме в неделя от служба. Беше задължение както “Отче наш” да се черкуваме”, спомня си Мария. И разказва, че във всяка къща в рода им имало по една Мария, кръстена на сестра му, и по една Стефана или Стефчо, кръстени на него.

​

В началото на 40-те години на миналия век семейството на Мария живее в Кула, където баща и? подполк. Никола Стефчев бил офицер, завеждащ западната граница на България от 1940 до 1944 г. Дядо Стефан често гостувал на семейството и обичал да разговаря със зет си. Двамата имали много силна връзка и намирали много общи теми.

Мария вижда дядо Стефан за последно на погребението на баща си, загинал при Страцин през 1945 г.

“Когато почина баща ми, дядо Стефан вече беше провъзгласен за екзарх. И направи чудесна заупокойна панихида в черквата в Княжево. Татко е погребан там с всички военни почести като загинал герой в Страцин”, спомня си тя. А баща и? бил посмъртно произведен в полковник.

Попова е запазила и друг спомен от дядо Стефан - след смъртта на баща й, когато “в онези аскетни и гладни години” с купонна система, екзархът често изпращал шофьора си Васил да донесе на майка и? две големи мрежи с продукти - брашно, захар, всичко най-необходимо. Семейството живеело в малка къщичка на ул. “Ами Буйе”, където днес е блокът с жилището на Попови.

​

Много скоро след това екзарх Стефан отива в изгнание. “Беше уважаван, но изведнъж изпадна в немилост, защото се противопостави на искането на комунистическото управление свещениците да доносничат за това, което миряните им изповядват”, спомня си Мария Попова. Споделил пред близките си: Няма да позволя свещениците да станат доносници.

Последвали други скандали, които довели до оставката на екзарха. Комунистическата власт го изпраща в изгнание в село Баня, Карловско. Попова има много ярки, но тъжни спомени от този период.

“Изпратиха го във вилата на един фабрикант. С шофьор и готвач, но в пълна изолация. В началото не допускаха никой от роднините да го посещава. Дори му бяха забранили да ходи в местната черква да се черкува, а камо ли да прави служба”, разказва тя.

За да отидат при него, роднините трябвало да си вадят официално открит лист от службите.

Позволявали визита само веднъж в месеца, и то само от един човек.

“Всеки път това водеше до напрежение между роднините - кой да отиде този път да го види. Редуваха се, но всеки искаше да го види. Майка ми и лелите му правеха сладкиши или нещо, което обича да яде, и му го пращаха. Той много зле понасяше тази изолация”, разказва още Попова.

През 1955 г. щастливец за визита е и мъжът и? Димитър. Той се познавал с дядо Стефан от Кула, където живеел като квартирант в дома на Мария много преди да се оженят.

Дядо Стефан имаше голяма слабост към моя мъж, намираха много общи теми, спомня си тя. Димитър Попов дори помагал на екзарха да събира мемоарите си, в подреждането на документите и спомените.

​

​

За да бъде спасен от гнева на Фердинанд,

младият Стефан е изпратен в Швейцария

​

​

Светското име на екзарх Стефан Първи е Стоян Попгеоргиев Шоков.

Роден е на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Баща му е поп Георги Шоков.

През 1893 г. Стефан завършва Богословското училище в Самоков и няколко години работи като учител в село до Широка лъка. През 1900 г. по препоръка на Брегалнишкия епископ, а по-късно Търновски митрополит Антим отива да учи в Духовната академия в Киев. След завършването и? получава и научна степен “кандидат на богословението”.

След завръщането си в България става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно и в Българската духовна семинария в Цариград. Екзарх Йосиф I го привлича за екзархийски секретар.

През 1910 г. приема монашеството и става протосингел на Българската екзархия в Цариград. Три години по-късно е активен участник в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция.

​

След това се завръща в България заедно с екзарх Йосиф I и се установява в София. Започва да се изявява и на политическа сцена и в изказванията си влиза в открит конфликт с цар Фердинанд. За да го спаси от гнева на царя, екзарх Йосиф го изпраща в Швейцария. От 1915 до 1919 г. Стефан специализира богословие в Женева, а след това защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет.

В Швейцария Стефан, по това време вече архимандрит, влиза в “Българския съюз” - организация, която отстоява българските интереси в чужбина. Той е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Говори се, че по това време е сътрудничил на френския Генерален щаб.

През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а на следващата година е избран за Софийски митрополит. Като такъв е натоварен от Светия синод да поддържа връзките на БПЦ с Всемирното движение на църквите.

Като Софийски митрополит именно Стефан отслужва заупокойната молитва в църквата “Света Неделя” в деня на атентата - 16 април 1925 г. Спасява се по чудо - по време на самия взрив е бил в олтара, което е най-сигурното място в храма. На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх.

​

През май 1945 г. членът на Политбюро на ЦК Трайчо Костов обаче пише в телеграма до Георги Димитров, че трябва да се ограничат правата на екзарха, защото “все повече започва да показва истинското си лице на долнопробен политически интригант, комунистомразец и англофил”. Година по-късно екзарх Стефан протестира до премиера Кимон Георгиев срещу отнемането на имотите на църкви и манастири от държавата. Отношенията му с комунистическата власт ескалират през 1948 г., когато екзархът предизвиква гнева на Васил Коларов със забраната си свещениците да членуват в ОФ. Така на 6 септември 1948 г. на заседание на Св. синод той е предизвикан със скандал и подава оставка. 4 дни по-късно Политбюро в състав Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Георги Чанков, Антон Югов и Георги Дамянов я приема.

Със същото решение ЦК дава съгласие Българската екзархия да бъде въведена в патриаршия, което било необходимо за “организиране борбата на православната църква против Ватикана”. Приема се решение за “демократизиране на църквата”. Решено е още да не се дава задграничен отпуск на бившия екзарх, но да не се възразява срещу евентуално негово отиване в съветски манастир, да му се даде възможност да се лекува и да му се осигури издръжка.

На 11 септември Стефан протестира пред подпредседателя на Министерския съвет Васил Коларов и Св. синод срещу освобождаването му и от поста Софийски митрополит. Протестът му е отхвърлен от синода.

На 2 октомври се взема решение да бъде изселен в село Баня. Екзарх Стефан умира в изгнание на 14 май 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир.

Автор е на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборника на чужди езици.

 

​

​

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7022411