Холокост

​Холокостът е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия.  Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“, което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.

„Яд ва-Шем“  e национален "Мемориал на катастрофите (Холокоста) и героизма", разположен в Йерусалим, в който е събрана информация за евреите - жертви на нацизъм в периода 1933—1945 г. Мемориалът е основан през 1953 г. по решение на Кнесета (израелския парламент). Посещаван е ежегодно от над 1 милион души.

https://embassies.gov.il/sofia/AboutIsrael/history/Pages/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82.aspx

 

Термините „Холокост” и „Шоа” се отнасят до конкретно събитие на геноцид в историята на ХХ век: подкрепяно от държавата систематично преследване и убийство на евреи от страна на нацистка Германия и нейните съюзници в периода 1933 –1945 година. Разгарът на преследването и убийствата е по време на Втората световна война. Този геноцид е извършван в контекста на преследване и убийства, дело на нацистите, насочени срещу още групи от хора, включително геноцидът на роми и синти. https://www.holocaustremembrance.com/world-remembers-holocaust 

 

Плановото унищожение на еврейското население започва през юни 1941 г. заедно с нападението на Германия над Съветския съюз. Навлизайки в окупираните до този момент от СССР полски земи (а по-късно и навътре в Съветска Русия), немските подразделения, заедно с подпомагащите ги украински и литовски части, подлагат на масов разстрел различни категории население, предимно евреи. Така например, от юли 1941 г. до 1944 г. при екзекуциите в Понари близо до Вилнюс са разстреляни над 70 хиляди евреи. През лятото на 1941 г. еврейското население става жертва и на погромите, организирани от германците, в които участват предимно украинци (в това число от Лвов, Злочов) и - вдъхновени или принудени от германците - поляци (от Йедвабне и др.). Причината за това е, че в граничните райони германците използват като пропаганда антиеврейските настроения, появили се в резултат от сътрудничеството между еврейската общност и руснаците през

1939-1941 г.

През декември 1941 г. германците създават в Хелмно на Нер (на териториите, включени в Германския Райх) първия лагер на смъртта. За убийствата използват камиони, конструирани така, че изгорелите газове да влизат във вътрешността, убивайки затворените в тях хора. Втората фаза на Холокоста започва в началото на следващата година. През януари 1942 г. на Ванзее край Берлин е взето тайно решение за реализиране на „окончателното разрешение на еврейския въпрос”, а именно физическото унищожение на европейските евреи. Решава се първи на унищожение да бъдат подложени евреите, живеещи в Генерал-губернаторството (операция „Райнхард”).

За убийствата се използват камиони, конструирани така, че изгорелите газове да влизат във вътрешността, убивайки затворените в тях хора.

 

През следващите месеци на операцията в лагерите на смъртта в: Белжец (от март 1942 г.), Собибор (от май 1942 г.) и Треблинка (от юли 1942 г.) от смърт в газовите камери умират 1,5 милиона евреи. В Треблинка в рамките на 46 дни транспорти загиват най-малко 250 хиляди евреи от варшавското гето. Символ на героизма от този трагичен период става варшавският педагог Януш Корчак, който - независимо от възможността да се възползва от „арийския” си произход - решава да сподели съдбата на своите възпитаници от еврейското сиропиталище и умира с тях в Треблинка. Председателят на варшавския еврейски съвет (Judenrat), Адам Черняков, отказва да изпълни немските разпоредби за депортиране на евреи в лагерите на смъртта и се самоубива. Малко преди смъртта си той пише: „Искат от мен със собствените си ръце да убия децата на моя народ. Не ми остава нищо друго освен да умра.” Процесът на депортация от гетата в лагерите на смъртта навсякъде изглежда повече или по-малко идентично; както пише Анджей Жбиковски: „След получаване на съответното разпореждане полицията [немската] обкръжава местното гето и по брутален начин съпровожда определените за смърт евреи до най-близката жп гара.

 

Оттам те пътуват в товарни, плътно затворени вагони към газовите камери. На място, след кратък подбор – физически най-силната група е оставяна да извършва спомагателна работа - съблечените до голо евреи (на жените бръснат главите) са откарвани в камерите. След това специалните отряди закопават или изгарят телата.” Като цяло щабът на операция „Райнхард” и трите лагера на смъртта осигуряват работа на 92 германци и 300-350 пазачи, най-често от украински произход, обучени в специалния лагер за обучения в Травники край Люблин.

Решава се първи на унищожение да бъдат подложени евреите, живеещи в Генерал-губернаторството. През следващите месеци на операцията в лагерите на смъртта в: Белжец, Собибор и Треблинка от смърт в газовите камери умират 1,5 милиона евреи. В Треблинка в рамките на 46 дни транспорти загиват най-малко 250 хиляди евреи от варшавското гето.

Формите на еврейската съпротива срещу акциите за депортиране в лагерите на смъртта са различни, като преди всичко се изразяват в нелегално преминаване на „арийската” страна. Физически годните, млади евреи се опитват, за съжаление често безуспешно, да избягат от транспорта. Други бягат от лагерите за принудителен труд. Някои се присъединяват към партизанските отряди, търсейки с оръжие в ръка спасение, храна и подслон. Във варшавското гето, в което след операцията по депортиране от 1942 г. все още има около 50 хиляди евреи, в нелегалност действат две бойни структури: Еврейската бойна организация и Еврейският военен съюз.

 

Бойците издават и изпълняват присъди над еврейските сътрудници на нацистите, събират оръжие и се подготвят за въоръжена съпротива срещу германците. Въстанието избухва на 19 април 1943 г. преди планираното от германците окончателно ликвидиране на гетото и продължава повече от три седмици. Евреите под ръководството на Мордехай Анелевич се защитават яростно, а след влизането си в гетото германските подразделения унищожават гнездата на съпротива, подпалвайки къща след къща, завладявайки поредните улици и сгради, бункер след бункер. От въстанието оцеляват само няколко десетки бойци, преминавайки на „арийска” страна; при германците жертвите са повече от 80 войници. На 16 май 1943 г. германците вдигат във въздуха голямата синагога, а Юрген Щроп, командващ ликвидацията на въстанието, триумфално съобщава в Берлин: „Еврейският квартал във Варшава вече не съществува.”

От рампата жертвите са изпращани директно в газовите камери.

Независимо от унищожението на милиони евреи в лагерите на смъртта, в годините 1942-1944 са разстреляни стотици хиляди евреи, пребиваващи в немските лагери за принудителен труд, в това число в Плашов, Майданек, Аушвиц (Освиенцим) и Щутхоф.

 

 Едновременно с това в годините 1942-1944 в лагерите на смъртта са изпратени транспорти евреи от други европейски страни: от Протектората Чехия и Моравия, от Словакия и Унгария , а също така от Франция и Холандия. Повечето от тях са изпратени в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау. От рампата жертвите са изпращани директно в газовите камери. Според най-новите изследвания в този лагер са убити над 1 милион евреи (за сравнение, втората народност с най-много дадени жертви в лагера са поляците със 75 хиляди жертви, след това циганите – 21 хиляди, и съветските военнопленници - 15 хиляди). Общият брой на жертвите, убити от нацистите в лагерите, е най-малко 5 милиона и 500 хиляди евреи от Европа, в това число 2,7-2,9 милиона полски евреи. Масовият начин на убийства на хора, предприет от немските палачи, оставя и до днес много голяма част от еврейските жертви анонимни и точното определяне на списъка с имената на тези мъченици изглежда невъзможно. Геноцидът по време на Втората световна война се характеризира с германска задълбоченост, а главният координатор на организацията по масовото ликвидиране на еврейския народ е Адолф Айхман.

https://bg.truthaboutcamps.eu/thb/zaglada-zydow/15667,file.html