През март 1943 г. една млада медицинска сестра е заплашена с разстрел и арестувана на гарата в Лом, защото е нарушила полицейската забрана и се е приближила до вагоните с беломорски евреи, които чакат да бъдат депортирани към лагерите в Полша. Не само се е приближила, но на няколко пъти носила на затворените във влака вода, храна и лекарства. Заради благородното си сърце много години по-късно сестра Надежда Василева е призната за праведник на света от израелския институт “Яд Вашем”. За делото на Надежда Василева свидетелстват основно спомените й, които се съхраняват в държавния архив.

Надка Василева, както се назовава сама тя в спомените си, е родена на 6 август 1891 г. в Никопол. Отраснала сред еврейски деца, а по-късно е живяла основно в Лом. Работела е като медицинска сестра в местната болница. Била е омъжена, защото в спомените си разказва за дъщеря и за внуче.

​

Обикновена жена, която обаче влиза в историята със своята добрина и човечност. Ето какво разказва в спомените си самата Василева. Било в дните между 15 и 20 март 1943 г. Един понеделник тя отива на гости на жената на тогавашния сръбски пограничен агент, която й споделя, че не може да понесе писъците и молбите за помощ, които се чуват от пълните с евреи вагони на линията, които чакат параходи, за да ги изпратят за Германия. “Покърти ми се душата от гледката: отгоре от дупките на конски вагони глави човешки, заедно с ръце простиращи се, плачевни гласове, молещи се на три езика: български, турски и еврейски: “Няма ли хора милостиви тук към нас да дойдат и водица поне да ни дадат”, пише Василева.

 

Притъмняло й пред очите, постояла известно време така замаяна, а когато се стегнала, поискала една кофа за вода, голяма кана и канче. Напълнила ги и тръгнала към вагоните. Пресрещнали я обаче стражари от митницата и с прикладите на пушките си я спрели: “Назад, ще стреляме, ще те убием като куче”, блъснал я един от тях в гърдите. А тя го погледнала в очите и го попитала дали има жена и деца и дали знае утре какво ще се случи с тях. “Убий ме, но ме пусни на тия грешници поне по капка вода да дам. Нямате ли сърца, души - как може три дни и три нощи да вият като животни хора и поне капка вода да не се даде?”, ядосала се Надка, която била и самарянка. Подминала стражарите и започнала да се катери по вагоните - газела в човешки изпражнения, падала и ставала, но продължила да носи вода на хората. Няколко циганчета се престрашили да й помогнат и й пълнели кофата с вода, и й пренасяли съдовете от вагон на вагон.Постепенно около вагоните започнали да се събират хора и взели да помагат. Един донесъл свещи и кибрит, за да не стоят евреите на тъмно.

 

Внезапно от митницата обаче излезли български и германски униформени и питат кой им е разрешил да отваря вагоните? Комисарят по еврейските въпроси, председател на Търговското дружество и на Червения кръст Слави Пънтов разпоредил тълпата да се разпръсне, а Василева натирил с думите, че е ненормална и ако не тръгне веднага, ще я арестува. Тя припаднала. Като се свестила, я завели в полицейското управление, но началникът от София Стамболов я пуснал. А на входа я чакали циганчетата, този път не само с вода, но и с лимони, ябълки, захар, сирене, кисело мляко, кибрит, свещи и каквото намерили. И тя тръгнала пак по вагоните. Дошли обаче пак стражарите и я помолили да си тръгне, защото им е заповядано да я арестуват.

 

Тя обаче не тръгнала към дома си, а към болницата. Намерила управителя и поискала от него лекарства. Той й обяснил, че има забрана и без разрешение не може. Извън болницата я чакали трима евреи, сред които техният кмет Мико Бехар Моше. Василева им казала, че е готова да занесе топла храна и вода на хората във вагоните, но с разрешение от Пънтов. След 2 ч те я намерили в дома й и донесли визитка на Пънтов с написано на гърба разрешение да се движи по вагоните на гара “Юг”. На гарата пристигнали цигански каруци с храна, както и шефът на болницата. Имало печени картофи, кисело мляко, плодове, сирене, захар, цигари. Трябвало обаче да се изчака комисарят по еврейските въпроси, който все пак дал разрешение. И тръгнала Надка отново от вагон на вагон. Подавали й хората съдини да сипва храната, а в някои от тях имало изпражнения. Добре, че един от железничарите домъкнал маркуч, та да поизплакват съдовете. И така до късно през нощта. На всички казвала, че храната е от местните евреи, и предавала поздрави и окуражителни думи. На другия ден отново била на гарата. Замолили я хората от вагоните да ги пусне, по нужда навън да отидат, а не вътре, че е мръсно и мирише. И тя скъсала пломбата на един от вагоните

 

 Но дошъл стражар и я предупредил, че ще я “застрелят като куче”. А местни евреи, които били наблизо, я поздравили с думите: “Името ти ще е писано в еврейската история с главни букви”. Надка остава самарянка до края на дните си. По време на бомбардировките над Лом първа се впускала да спасява припаднали и ранени хора, особено в еврейския квартал, помогнала дори при израждането на близначетата на една еврейка. Помагала и на евакуираните в Лом софийски евреи - тъй като не можели да се движат свободно по улиците, тя им осигурявала храни и лекарства, пращала дори внучето си - 7-годишно момченце, да носи провизии, защото нея я следели. В спомените си Василева разказва още, че дори тогавашният кмет я заплашил, че ще издаде заповед за изпращането й в концлагер, защото се “бунтувала” и била “скандална”. Удостоена е със званието “праведник на народите на света” на 18 декември 2001 г.

​

ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА, "24 ЧАСА"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6924887