​

​

​

​

​

1912 г. – Роден на 6 април в Дупница в семейството на Моис Шекерджийски

–собственик на тютюнев склад.

​

1927 г. На 15-годишна възраст вдига работниците от бащиния си склад на

стачка против света на капитала.

​

1928 г. – Умира баща му и семейството се премества в София. През есента

на същатагодина Емил Шекерджийски е приет в Първа софийска гимназия

(СМГ). Избран е за секретар на комсомола в своя клас.

​

1929–1930 г. – Става член на гимназиалното ръководство. През есента е 

избран за председател на въздържателното дружество „Борба”. Активно участва в литературния кръжок на гимназията.

 

През 1930 г. излиза първият ученически вестник „Струя”. Шекерджийски е член на редколегията на вестника, а от същата година до юли 1931 г. е негов редактор. След завършване на гимназията започва работа в тютюневия склад на софийския търговец Арав. Веднага е привлечен на работа в Първи централен ремсов район – София.

​

1931 г. – През септември е приет в първи курс на Юридическия факултет, избран е за член на ръководството на комсомолската организация на правистите, а през ноември става неин секретар. От декември 1931 г. е член на Софийското градско ръководство на БОНСС, член на Общогражданския комитет против войната, отговорник за еврейската младеж от Ючбунар, активен участник в централния ежедневен и периодичен партиен печат – журналист и редактор.

​

1933 г. – Член е на Окръжния комитет на РМС – София, завеждащ масовия отдел. Обикаля районите на София и околиите на окръга, като оказва помощ на ремсовите организации и ръководи борбата срещу настъплението на фашизма. Участва в организирането, списването и разпространението на вестник „Ударник” – Орган на СОК на РМС, от който излизат 7 броя. Спрян е на 20 април 1934 г. През март 1933 г. Софийският общоградски комитет за борба против войната организира масова акция против хитлерофашизма. Ем. Шекерджийски пише позив, разпространен в 1000 екземпляра. Арестуван е на 20 март и отново попада при Гешев. На другия ден е освободен. Пише нов позив против Наредбата за ограничаване достъпа на трудовата младеж в Университета, повишаване на таксите и увеличаване броя на изпитите, който се отпечатва в 3000 екземпляра. Отпечатва и трети позив, в който разобличава Германия като главно огнище на войната. За това е арестуван и осъден на три месеца затвор. През същия период активно сътрудничи във вестниците „Ехо”, „РЛФ”, „Жупел” и др. От пролетта на 1933 г. е редактор на „РЛФ”.

 

Създава по факултети антифашистки комитети. Участва в редактирането на специалния лист „Антифашистки комитет” – орган на Комитет за спасяването на Г. Димитров, Телман, Торглер, Танев и Попов и за защита на всички жертви на хитлерофашисткия режим. Автор е на уводната статия. По поръчение на ОК на РМС ръководи работата на РМС в занаятчийското училище при Софийската търговска и индустриална камара. През ноември 1933 г. е водач на едномесечна стачка в занаятчийското училище. Пише позив, озаглавен: „Обръщение към учениците от занаятчийското училище”, следва обиск и арест на 13 декември. Изключен е от Университета завинаги, без право да следва в други висши учебни заведения в страната. Интерниран е от полицията в гр. Дупница, откъдето избягва и се връща в София. Разгръща широка дейност за създаване на ремсови организации в кварталите с компактно еврейско население: „Ючбунар”, „Коньовица”, „Баталова воденица” и „Булина ливада”. Създател е на Еврейски младежки комитет, Еврейски антивоенен комитет – председател, Еврейска антифашистка организация, Въздържателното дружество. Съживява дейността на спортното дружество АКОАХ (Сила) и туристическото дружество „Ливан”. Редовно посещава читалище „Бялик”, в което изнася беседи, лекции, дискусии и реферати сред младежта.

 

1945 г. – СБЖ в България  го приема за свой член – посмъртно.

 

1949 г.  – Върховният читалищен съюз награждава Емил Шекерджийски – посмъртно, с грамота и златна значка І степен за проявена народополезна читалищна дейност.

​

​

http://nachemilshek1919.bg/?page_id=69