1912 г. – Роден на 6 април в Дупница в семейството на Моис Шекерджийски

–собственик на тютюнев склад.

1927 г. На 15-годишна възраст вдига работниците от бащиния си склад на

стачка против света на капитала.

1928 г. – Умира баща му и семейството се премества в София. През есента

на същатагодина Емил Шекерджийски е приет в Първа софийска гимназия

(СМГ). Избран е за секретар на комсомола в своя клас.

1929–1930 г. – Става член на гимназиалното ръководство. През есента е 

избран за председател на въздържателното дружество „Борба”. Активно участва в литературния кръжок на гимназията.

 

През 1930 г. излиза първият ученически вестник „Струя”. Шекерджийски е член на редколегията на вестника, а от същата година до юли 1931 г. е негов редактор. След завършване на гимназията започва работа в тютюневия склад на софийския търговец Арав. Веднага е привлечен на работа в Първи централен ремсов район – София.

1931 г. – През септември е приет в първи курс на Юридическия факултет, избран е за член на ръководството на комсомолската организация на правистите, а през ноември става неин секретар. От декември 1931 г. е член на Софийското градско ръководство на БОНСС, член на Общогражданския комитет против войната, отговорник за еврейската младеж от Ючбунар, активен участник в централния ежедневен и периодичен партиен печат – журналист и редактор.

1933 г. – Член е на Окръжния комитет на РМС – София, завеждащ масовия отдел. Обикаля районите на София и околиите на окръга, като оказва помощ на ремсовите организации и ръководи борбата срещу настъплението на фашизма. Участва в организирането, списването и разпространението на вестник „Ударник” – Орган на СОК на РМС, от който излизат 7 броя. Спрян е на 20 април 1934 г. През март 1933 г. Софийският общоградски комитет за борба против войната организира масова акция против хитлерофашизма. Ем. Шекерджийски пише позив, разпространен в 1000 екземпляра. Арестуван е на 20 март и отново попада при Гешев. На другия ден е освободен. Пише нов позив против Наредбата за ограничаване достъпа на трудовата младеж в Университета, повишаване на таксите и увеличаване броя на изпитите, който се отпечатва в 3000 екземпляра. Отпечатва и трети позив, в който разобличава Германия като главно огнище на войната. За това е арестуван и осъден на три месеца затвор. През същия период активно сътрудничи във вестниците „Ехо”, „РЛФ”, „Жупел” и др. От пролетта на 1933 г. е редактор на „РЛФ”.

 

Създава по факултети антифашистки комитети. Участва в редактирането на специалния лист „Антифашистки комитет” – орган на Комитет за спасяването на Г. Димитров, Телман, Торглер, Танев и Попов и за защита на всички жертви на хитлерофашисткия режим. Автор е на уводната статия. По поръчение на ОК на РМС ръководи работата на РМС в занаятчийското училище при Софийската търговска и индустриална камара. През ноември 1933 г. е водач на едномесечна стачка в занаятчийското училище. Пише позив, озаглавен: „Обръщение към учениците от занаятчийското училище”, следва обиск и арест на 13 декември. Изключен е от Университета завинаги, без право да следва в други висши учебни заведения в страната. Интерниран е от полицията в гр. Дупница, откъдето избягва и се връща в София. Разгръща широка дейност за създаване на ремсови организации в кварталите с компактно еврейско население: „Ючбунар”, „Коньовица”, „Баталова воденица” и „Булина ливада”. Създател е на Еврейски младежки комитет, Еврейски антивоенен комитет – председател, Еврейска антифашистка организация, Въздържателното дружество. Съживява дейността на спортното дружество АКОАХ (Сила) и туристическото дружество „Ливан”. Редовно посещава читалище „Бялик”, в което изнася беседи, лекции, дискусии и реферати сред младежта.

 

1945 г. – СБЖ в България  го приема за свой член – посмъртно.

 

1949 г.  – Върховният читалищен съюз награждава Емил Шекерджийски – посмъртно, с грамота и златна значка І степен за проявена народополезна читалищна дейност.

http://nachemilshek1919.bg/?page_id=69

Снимка.png

БИОГРАФИЯ 

Емил Шекерджийски  

живот и дейност в дати: ( 1912 – 1944 )

Ротшилд на Балканите

Исторически данни за икономическата и социална дейност на семейство Арие съществуват от около 1800 година. Богати търговци, дошли вероятно от Русия, те се заселват в Самоков, който по онова време е важно търговско средище в Османската империя. Между различните дейности, с които са се занимавали, се знае, че отрано са проявили интерес към етеричните масла. Това е един от ценните продукти в Османската империя, като отначало Арие са ги продавали на международните пазари, а по-късно са се интересували и от тяхното приложение в парфюмерията. Били са силно свързани със Самоковската община, за което свидетелства запазената и до днес Сарафска къща в града, тяхна отнета фамилна собственост (днес принадлежи на държавата), която с възрожденската си архитектура и изящество е сред най-добрите примери в жанра. В България в началото на 40-те години се намират повече от 40 човека от клана Арие, които се пръсват по четирите краища на планетата. Днес останки от клана има в Далас, в Ню Джърси, във Флорида, в Израел и във Франция.

Поради това, че са били уважавани граждани, включително от турските власти, и търговци с влияние, Арие са се застъпвали многократно за български бунтовници, преследвани или изпаднали в беда. Занимавали се широко с благотворителност (с тяхна помощ били изградени обществени сгради, сиропиталище, училище в Самоков и на други места).

Арие имат отношение към културата. Леон Арие е бил известен колекционер и е притежавал ценна художествена сбирка от картини, мебели, скулптури и други предмети, които закупувал в Париж, а по-късно и в България. В стилната къща, която построява в Симеоново – истински малък музей, в салона има мраморно копие на известната старогръцка скулптура „Трите грации“, изработено в естествена големина. Арие подпомагат и местната българска култура, например женската литература. Те финансират някои от изданията на съгражданката им от Самоков Евгения Марс, на Дора Габе и на други писателки. Сборникът „Полувековна България“ на Евгения Марс, с която поддържат докрай близки приятелски връзки, излиза през 1929 г. – само година след преместването на Леон Арие от Париж в София, с техни средства. Вътре се намира и стилна реклама на тяхната козметика. 

Братята Жак, Исак и Леон Арие притежават най-голямата българска фабрика за козметични продукти на ул. „Мария Луиза“ 58, до известния през 40-те години хотел „Савоя“, която носи романтичното име „Жермандре“. (През 1928 г. Жак внезапно умира, но неговите дялове в бизнеса са запазени и финансово обезпечават вдовицата му и двете й деца – б.а.)

https://www.ploshtadslaveikov.com/zhestokiyat-kraj-na-balkanskite-rotshild/

Раул Валенберг

След окупацията на Унгария март 1944г., шведската легация започва

спасителна операция за евреите. Евреите търсят протекция под

формата на паспорти или визи. Те поискват от САЩ изпращането на

специален пратеник, който да им помогне, затова е изпратен Раул

Валенберг, като секретар на шведското посолство в Будапеща, с пълни

дипломатически права. Валенберг издава хиляди „защитни” писма и

купува къщи, които поставя под шведски флаг, където поставя евреи

под специална протекция. ”Защитните” писма предоставят правото на

собственика им да пътува до Швеция или всяка друга страна с шведско

представителство. Около 4 хиляди и петстотин евреи са снабдени с тези

писма, заради което не са изпратени в трудови лагери и не носят жълта

звезда. 

През 1944г. обаче,  репресиите  в Унгария ескалират – евреи са убивани

по улиците други са влачени до река Дунав, където са застрелвани или

удавяни в замръзналата вода. Въпреки смъртната опасност той

продължава да издава такива документи, има 32 къщи, 2 болници 

и кухня. Октомври 1944г. „защитните” писма се обявяват за невалидни,

но Валенберг протестира и те са въведени отново. 

Когато въпреки това, депортация започва Валенберг, следва извеждането на евреите към Австрия с превозни средства и ги снабдява с храна, облекло и медикаменти. Действията на Валенберг го поставят пред голяма опасност, но той не се отказва. Когато съветската армия нахлува в Будапеща Валенберг  е отведен от  руските  войници, за да се срещне с генерал Малиновски. Това става на 17 януари 1945г., когато той е на 32 години и повече не е открит. Съветските войски отричат да знаят къде е. Едва 1956 те обявяват, че е умрял в затвора още 1947г. Личните му вещи са върнати на семейството. Няма ясни изводи за обстоятелствата около ареста му и неговата смърт. 

На 26 ноември 1963г. „Яд Вашем“ го признава за праведник. Израел го признава за почитен гражданин, както и САЩ. Историята е документирана във филм, книги и статии, а той се превръща в един от най-известните спасители на евреи по време на Холокоста. Той е бил лутеран, те юдеи, той швед, те евреи. И въпреки това той е спасил десетки хиляди мъже, жени и деца поставяйки ги под протекцията на шведската корона.

04Раул валенберг.jpg

Сугихара

Японски дипломат, който  1939г. е изпратен в Ковно, столицана

Литва като японски консул. Когато Литва е анексирана от СССР,

лятото на 1940г., той е помолен да напусне Ковно. Докато

опакова багажа си Сугихара е информиран, че еврейска

 делегация се е събрала пред консулството и иска да го

види. Те идват с отчаяна молба  - еврейските бежанци виждали,

че светът е затворен за тях и било невъзможно да се получи

виза до която и да е точка в света ,но открили Куракао –

холандска колония, където не изискват визи. Тъй като войната,

обаче е блокирала всички възможни пътища на запад,

делегацията дошла при японския консул с молба да им издаде

транзитни визи, с които могат да получат разрешение да

пресекат СССР. Японският консул поискал време, но тъй като по нищо

неизглеждало, че външното министерство на Япония ще даде

съгласие, Сугихара започва да издава визи по своя инициатива. Девет дни по-късно от Токио идва отрицателен отговор и те са отказани. Но Сугихара решава да продължи с издаването на визи. До затварянето на консулството, той издава 3 хиляди и петстотин като ги подпечатва сам. Говори се, че подпечатвал паспорти дори на гарата, чакайки влака да напусне Литва. Отстаранен е от японското външно министерство, до края на живота си работи каквото намери. Издадените от Сугихара визи спасяват евреите от нацистки ръце, които навлезли в Литва юни 1941г.. През 1984г. „Яд Вашем“ признава Сугихара за праведник. Две години по-късно той умира, но е признат за герой на Япония.

Сугихара.jpg