​

Контактите и взаимоотношенията на евреите с населението на Балканския полуостров се извършват многократно и в различни периоди и епохи. Многобройни еврейски общности съществуват във Византийската империя през цялата ѝ история, в българските държави през Средновековието и така след тях в Османската империя. Центровете с еврейско население и статутът на евреите претърпяват разнообразни промени през този дълъг период, под въздействието на различни събития. 

Членове на еврейските общности в Източната Римска империя, през Средните векове, присъстват в почти всеки промишлен отрасъл в икономиката. Те упражняват различни професии свързани с: селско стопанство- производство и търговия на кашерни месо и сирене, търговия със зърно, производители и търговци на кашерно вино, търговия на кожи на животни и рога на овни, търговци на стари дрехи, занаятчии, астролози, магьосници, стъклари, банкери, лихвари, посредници, аптекари, солисти в синагога, мохели, производители на вълнени платове и коприна, бояджии на текстил, лекари, екзекутори, златари, адвокати, учители, тълкуватели и преводачи. И след завладяването на Балканите от османците, тези евреи, които остават в пределите на новата империя, продължават да упражняват своите професии.

​

Османската политика се основава на ислямското право, което признава евреите като отделна нация с религиозна и юридическа автономия в рамките на техните собствени общности. Балканите се превръщат в убежище за евреите, които бягат от испанската Инквизиция и други преследвания в Европа. Османците приветстват евреите в своята империя и по този начин подобряват икономическото си състояние. С Едикта за експулсиране от 1492 г. срещу евреите в Испания на кралете Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски, в Солун за една година пристигат над 20 000 сефардски евреи. Евреите заемат административни постове и продължават да играят важна роля в интелектуалния и търговски живот и в цялата Османска империя.

Евреите главно могат да се групират в три групи: романьотите представляват най-старата еврейска общност на територията на днешна България. Ашкенази съставляват втората група евреи, настанили се по българските земи. Част от тези евреи се заселват в градовете по Дунав - Белград, Видин, Никопол и Русе. Други продължават на юг/югоизток и стигат до София, Пловдив, Солун и Цариград. Това преселение е причинено главно от кръстоносните походи. Ашкеназите изграждат свои синагоги и общини, които се различават от тези на романьотите, но те си съжителстват безпроблемно заедно в едни и същи градове - Пловдив, София, Кюстендил, Видин, Никопол и други. Третата и най-многочислената група евреи, намерила убежище на Балканите, е от така наречените сефаради.

​

Османската империя дава убежище на приблизително около 90 000 испански евреи. Относителните религиозни свободи и права да се занимават с търговия и занаяти, които са им предоставени от властта, улесняват бързата адаптация на евреите в османските провинции. Пример за проявената толерантност към тях може да се открие в думите на султан Баязид II (1481-1512 г.): „Казват, че Фернандо Испански е един умен крал. Как може да е такъв, след като с изгонването на евреите разорява своята страна, а обогатява моята.“ Ползата от приемането на имигрантите са проявените търговски, финансови, занаятчийски и научни знания и способности на пристигналите евреи, с които обогатяват и развиват османската държава.

Съграждат се големи и силни еврейски общини в Истанбул, Одрин, Солун и по-малки в София, Костур, Видин, Пловдив, Никопол, Битоля, Скопие, Дубровник, Белград, Сараево и другаде. Евреите са добри занаятчии, търговци, лекари, финансисти, дипломати, държавни и стопански съветници. През периода XVI-XIX в. има данни, че сред тях има майстори мандраджии, стъклари, производители на барут, на оловни и медни изделия, шивачи, производители на коприна, изкусни тъкачи и бояджии. Някои от тях стават доставчици на платове за османската армия и чиновничеството, други заемат важни постове в администрацията. Те също биват посредници, информатори, оценители, търговски представители, придворни лекари. Сефарадите пренасят със себе си испанската култура в империята. Пионери са и в книгопечатането в Истанбул (1504 г.), Солун (1510 г.) и Одрин (1554 г.). Първата печатница е дело на братята Давид и Самуил ибн Нахмиас. Първоначално в новите печатници се издава Петокнижието, заедно с коментар към него. Постепенно в тях започват да се издават не само религиозни, но и светски произведения, и създават първите обществени библиотеки, основават училища, в които се преподава математика, история, астрономия, чужди езици, религия.

​

В стопанския живот, евреи и българи са в ежедневен, директен контакт. И едните и другите биват често потомствени занаятчии в различни, или едни и същи браншове. Може да се каже, че в текстилния отрасъл е най-активната занаятчийска изява на евреите и главна вина за това имат испанските евреи, които носят със себе си, своите манифактурни знания от текстилните центрове Кастилия, Арагон и Толедо. В Османската империя тази дейност евреите съчетават с потребностите на държавата. В порядъка на около три столетия, от началото на XVI до края на XVIII век, те са производители на вълнения плат „солунско сукно“, необходим за армията. Това производство е разпространено главно в градовете: Солун, Плевен, Битоля, Верея и др. Интересно е, че евреите получават от султана привилегията преди всички други търговци да купуват вълната от определени региони, за направата на сукно и аби, на по-ниски цени и така те упражняват монопол върху цялата вълна. На лице са и сведения за евреи-занаятчии в другите отрасли, например мандраджийството, те се славят като добри майстори на кашерни кашкавал и сирене. Мандраджии евреи има във Видин, София, Солун, Чорлу и др., където откупуват правото на доене на стадата от техните собственици, понеже те нямат селскостопанска собственост. 

Еврейски общности през Възраждането има в: Айтос, Берковица, Бургас, Варна, Видин, Враца, Дупница, Казанлък, Карлово, Карнобат, Кърджали, Кюстендил, Лом, Монтана, Неврокоп, Никопол, Нова Загора, Пазарджик, Пловдив, Провадия, Разград, Русе, Самоков, Силистра, Сливен, София, Стара Загора, Хасково, Чирпан, Шумен, Ямбол.

​

За отношенията на българите към евреите през епохата на османското владичество може да се види по думите и изказванията на тогавашната българска интелигенция: просветители, духовници, кореспонденти и учители на народа. Софроний Врачански, който пръв преписва и разпространява Паисиевата „История славянобългарска“, споменава в своето „Житие“, че той бива спасен от поругателство, на което искали да го подложат турци, благодарение на двама непознати евреи, единствените притекли се на виковете му за помощ. Големият възрожденски революционер и писател Любен Каравелов казва за евреите: „Те са честни и трудолюбиви хора, готови да помогнат почти на всекиму, без да гледат на неговата вяра, народност, племе и лице.“

Българските революционни дейци и интелигенция отстояват и правата на еврейското население наравно с тези на българите. Българският вестник „Дунав“ отразява и подкрепя през 1868 г. искането на русенските евреи да се доставят в русенската печатница и еврейски букви. Българският възрожденски печат в статиите си още порицава преследванията на евреи в различните части на света. Като добър пример за сътрудничество между евреи и българи може да се посочи и появата в Солун на вестник „Салоник“ през 1869 г., издаван на български и еврейски езици.

​

Споделяйки съдбата на българите и на другите немюсюлмански народи в ОИ, еврейските общности организират своя културен и духовен живот според традициите си, но и с взор към рационалните идеи, идващи от Западна Европа, особено след Френската революция. Техните стремежи към еманципация, стопанска и духовна свобода съвпадат със силното желание на борещия се за духовно освобождение от гръцката църква и извоюване на политически права, свобода и независимост от властта на султана български народ. Много от еврейските деца посещават новобългарските светски училища и гимназии, създадени и издържани от българите в духа на европейското просвещение. Още, дори значителен брой евреи не само съчувстват на българите, но и им помагат в борбите им за независима българска църква и просвета. Има случаи, когато видни и влиятелни евреи помагат на българските революционери и успяват дори да свалят някои от тях от бесилките, да освободят други от затворите или да намалят присъдите им. Видният евреин Елизер Моше Калев от Пловдив е такъв защитник на българските борци за национално освобождение. Той бива член на османския съд от квотата на малцинствата и на областния съвет и успява да спаси много българи, обвинени в революционна дейност, които ги грозели смъртни присъди или доживотно заточение. Калев е човекът, който пръв се отзовава, когато бива нужно да се дадат гаранции пред османските власти, а понякога и подкупи за освобождаването на арестувани българи. Друг пример е Моше Таджер от Кюстендил, който също бива посветен в делата на Българския революционен комитет в града и преследваните от властите български революционери често намирали закрила и спасение при него.

И не на последно място по важност българските евреи дават своя принос и в освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Те присъстват в състава на Българското опълчение. Известни са имената на евреите опълченци Леон Крудов от Самоков и Мойсей Калев от Пловдив. 

„Еврейството в България има свой собствен облик, по който то се различава от еврейството в другите страни. През течение на дълги векове евреите са живеели сред българите като равни, ползвали са се с правото на своя културна автономия, имали са възможност да основават и поддържат свои училища, без каквото и да е вмешателство и ограничение.“ Бенямин Ардити

 

​

​

Библиография:

Бенчева, Й. Да похапнем на Балканите с евреите през средновековието, В: КРАТИСТОС. Сборник в чест на професор Петър Делев, УИ "Св. Климент Охридски", София, 2017, 654‐657.

Бенчева, Й., Панайотов, А., Пътуването на Бениамин от Тудела през Балканите (The journey of Benjamin of Tudela through the Balkans), в Николов, А. и Николов, Г. (ред.), Средновековният българин и „другите. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов, София 2013, 197-206.

Драганова, С., Селското население на Дунавски вилает, БАН, Институт по Балканистика, Авангард Прима, София, 2005.

Караманов, В., Кюстендил, Изследване за на град Кюстендил през първите два века на турското робство, с.297, 300, 301; НА 03-3/239

Керен, Цв., Еврейската общност в Русчук. От периферията на Османската империя до столица на Дунавския вилает 1788–1878.  УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2009.

Мантран, Р.; Борисова Ц., колектив, История на Османската империя, Рива; София, 2011 г.

Михайлов, В., Международни отношения ЕВРЕИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ (1492-1948)

Неделева, П., МЯСТО И РОЛЯ НА ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО ДО 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX В.), Юридическо списание на НБУ, 2013 година, брой 2

Ненов, Н., ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В РУСЕ, Регионален исторически музей - Русе, СТРАДАНИЕ И СПАСЕНИЕ ПАМЕТТА НА ЕВРЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ В РУСЕ, ШУМЕН И ВАРНА, СТРАДАНИЕ ИСПАСЕНИЕПАМЕТТА НА ЕВРЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ В РУСЕ, ШУМЕН И ВАРНА, Сдружение „Европейски пространства 21“РУСЕ, 2015, с. 53-63

Попова, И. Някои интересни сведения на западни пътешественици за балканското население през ХV в. – В:Mediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. Д-р Георги Сотиров. С.,2011, 348-363.

Панова, С., Диаспора и интеграция, Българи и евреи, част първа, Колектив, Изд: Тангра ТанНакРа, 2000г., с. 169-209

Райчевски, Ст., Българи и евреи през вековете, Български бестселър - Национален музей на българската книга и полиграфия, София, 2008,

Рошковска, А., Евреите и българската градска култура, Графика 19; София, 1998г.

Стоянов, И., История на Българското възраждане, „Абагар“, Велико Търново, 1999 г.

Таджер, А., М., Исторически бележки за Еврейството в България и Софийска община , Преводач Леон Бенатов, Везни-4, 2019 г.

Тошкова, В., Фрагменти от историята на евреите в България, Дружество за дружба България-Израел; София, 1997 г.

Хазан, Е.; колективКратка илюстрована поселищна енциклопедия на еврейските общности в България и техните синагоги, Камея Дизайн; София, 2012г.

Хараланова, Б., ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В ШУМЕН, Регионален исторически музей - Шумен, СТРАДАНИЕ И СПАСЕНИЕ ПАМЕТТА НА ЕВРЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ В РУСЕ, ШУМЕН И ВАРНА, СТРАДАНИЕ ИСПАСЕНИЕПАМЕТТА НА ЕВРЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ В РУСЕ, ШУМЕН И ВАРНА, Сдружение „Европейски пространства 21“РУСЕ, 2015,  с.43-53

Щерева, Т. ЩРИХИ ОТ ИСТОРИЯТА И БИТИЕТО НА ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ВЪВ ВАРНА, Регионален исторически музей - Варна,  с. 33-43

Янев, Я. Евреите в Кюстендил. - Юбилеен вестник „9 март 43“, Държавен архив-Кюстендил, 1993

Янева, С.,Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX в., Нов Български университет; София, 2011 г.

 

​

​

https://www.jewishvirtuallibrary.org/bulgaria-virtual-jewish-history-tour

http://www.thebulgarianjews.org.il/_Uploads/dbsAttachedFiles/kerendanuba.pdf 

 

​

Изготвила:

Донка Христова

хебраист