Българо-еврейски културен институт
Bulgarian-Jewish cultural institute
מכון לתרבות בולגרית - יהודית
Младен Иванов влиза в затвора за фалшиви документи, с които спасява любимата си - еврейка
Признат е от израелския институт “Яд Вашем” за един от 20-те български праведници
През ноември 1943 г. един млад мъж е арестуван, защото е фалшифицирал документи, за да спаси любимата си. Тя е еврейка и “българското име” я спасява от трудов лагер или изселване. Мъжът обаче е осъден на две години затвор. Така започва историята на Младен Иванов и Буча Бохор Алкалай. През препятствията пред любовта им обаче се случваи една друга, по-голяма история - Младен помага на и спасява от полицията много евреи - познати и непознати, за да избегнат трудовите лагери. За добрините му има много свидетелства, а през 1991 г. е удостоен със званието “Праведник на народите на света” от израелския институт “Яд Вашем”.
Каква е историята на един от 20-те български праведници Младен Иванов?
Роден е през 1923 г. Израства в еврейския квартал “Коньовица” в София - днешната “Зона Б5”. Баща му е бил конен полицай. Повечето му приятели били евреи, затова младият мъж им помагал с каквото и когато може, пазел ги. Говорел и техния език - ладино (романски език, говорен от сефарадските евреи от Испания - бел. ред.). Помогнал е на много евреи, дори са го кръстили Магето - от маген, което на еврейски означава защита, разказва внукът му Роман Стоянов. Така Младен Иванов става известен като “защитника на евреите”. А историите от 1943 г. са много. Една сутрин в тъмни зори младият мъж отивал да пали огъня за пещта във фурната на дядо си, в която чиракувал. Видял как по улицата тичат двама евреи, гонени от полицията. Спасил ги, като ги скрил в още незапалената пещ. Полицаите претърсили цялото помещение, но никой не се сетил да погледне вътре в пещта. Друг път пък Младен нападнал полицай, за да спаси свои приятели евреи, които той се готвел да арестува за неспазване буквално с минути на вечерния час - те просто си говорели на вратата на дома им. “Не само набил полицая, за да може неговият приятел да избяга, но и му взел пистолета, та се наложило на другия ден той да идва пак и да моли баща му да му го върне”, разказва Стоянов.
Друг номер, прилаган от Младен и приятелите му българи, бил да си обявят личните карти за изгубени. Издали им нови, а на “изгубените” сменили снимките и ги дали на свои приятели евреи, за да се придвижват свободно с тях. Има много писмени свидетелства пред “Яд Вашем” на спасени евреи, които разказват за добрината на Младен Иванов. Мъж на име Синто Примо например пише, че успял да избяга от трудовия лагер, но тъй като тежките условия там били разклатили здравето му, Младен го приютил в дома си за месец, докато укрепне. След това му издал фалшива лична карта, чрез която Примо се укривал до 9 септември 1944 г. За фалшифицирането на лични карти Младен и приятелите му си имали и специално направен печат. Всъщност фалшифицирането на документи и укриването на евреи са двете основни обвинения срещу Иванов, когато се изправя пред съда.
Съден е за укриването на петима евреи, сред които Анжел Вагенщайн, през ноември 1943 г. Скрил ги в помещението за месене на хляб над фурната на дядо си. За това свидетелстват и спомените на един от спасените - Елия Селиктар, с когото Младен се познава от детинство. С тях бил и брат му - партизанин от отряда “Чавдар”. “Младен много пъти е влизал в бой с фашистки младежи, идващи в махалата да бият и издевателстват над дискриминираните от фашистките закони евреи. Това го правеше без полза и без да търси облаги”, пише Селиктар. Разказва, че приятелят му бил аполитичен. И го описва като “по природа услужлив, дълбоко човечен, той държеше на приятелството и заради него беше готов на голямо великодушие и жертви”. Намира се обаче предател и Младен Иванов е заловен от полицията и съден от Военния съд. Военен, защото по това време бил в отпуск от армията - малко по-рано е бил мобилизиран, а частта му изпратена да гони партизани в Сърбия.
Благодарение на добрия си адвокат - дядо му, е осъден само за фалшифицирането на документите на приятелката си, а не и за укриването на евреи, защото иначе е трябвало да бъде съден по Закона за защита на нацията и присъдата е можело да бъде много по-тежка, разказва внукът му. Той е чел част от делото на дядо си, което се пази във Военния архив във Велико Търново. Присъдата на Военния съд е 2 г. затвор, но той излежал само половината. След 9 септември 1944 г. бил освободен, дори го поканили за член на БКП. Иванов обаче отказал да стане партиен функционер с обяснението, че не е “достоен да бъде комунист” Оженил се за любимата си Буча и имат син и дъщеря - Венцислав и Регина. Работил е първо като каруцар към ЦУМ - превозвал стока от складовете в Илиянци. След като изкарал книжка, станал шофьор към държавното предприятие “Здрава храна”, където работил до пенсия. Еврейските му приятели, повечето от които вече се били преселили в Израел, не го забравили.
В първите години след 1944-а направил опит да избяга при тях, дори намерили документ за осиновяване от израелско семейство, но полицията го свалила от влака. До 1989 г. ходил на няколко пъти до Израел - работел нелегално с помощта на приятели, а на тръгване пълнели куфарите му с подаръци за деца и внуци. След 1990 г. Младен и Буча, вече пенсионери, се преселили в Израел. Когато стъпил за първи път на израелска земя, на летището го чакал лично кметът на Тел Авив. Сега там живее по-голямата част от семейството, разказва Стоянов. Дядо му умира на 6 март 2012 г.
ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА, "24 ЧАСА"
Българите, обявени за "праведници на света" от института "Яд Вашем" към едноименния мемориал на жертвите от Холокоста в Ерусалим, са 20. Най-известните сред тях са митрополитите Кирил и Стефан, Димитър Пешев -подпредседател на Народното събрание, членовете на Кюстендилската делегация настоявала пред цар Борис III за спасяване на сънародниците им с израилтянско вероизповедание. Заслугата им е, че са спасили 50 хиляди евреи, населявали традиционните български територии. Но има и съвсем скромни хора, които не са се опитвали да спасят всички, а само са помагали на своите съседи и приятели. Такъв е Младен Иванов, родил се и израсъл в Коньовица.
Бай Младен е седнал под сянката на портокалово дърво в двора на общежитие за стари хора в "българската столица на Израел" Яфо. Пийва сок от чашките заедно с трима приятели (лекарите са им забранили ракийката, но от време на време си сръбват и от нея) и си говорят на български.
По-късно, когато се качваме в двустайния апартамент, който бай Младен обитава срещу символична сума (тя е такава и за другите жители на двата корпуса на общежитието), на най-видно място в рамка е дипломът за "праведник на света". Съвсем немногословно българинът започва да обяснява как е получил званието. Приятелите му доста по-нашироко допълват разказа му.
Грамотата, съпроводена с посадено дърво в алеята на славата и паметна плоча в мемориала "Яд Вашем", получил, защото бил съден от ЗЗН в България и лежал половината от двегодишната си присъда в пернишкия затвор. Осъдили го за укриване на петима евреи, сред които Анжел Вагенщайн и Елия (Лико) Селиктар (бъдещ директор в "Българско фото"), а останалите са двама младежи, избягали от еврейски трудов лагери на път за партизанския отряд, и един партизанин, слязъл в града за да ги посрещне.
Баща му имал фурна почти в еврейската махала на София, сега с гръмкото название "Зона Б-5". Като момче Младен играел както с българчета, така и с еврейчета. Между двете световни войни никой в София не правел разлика по етнически признак. Още когато излязъл ЗЗН и ограничили възможността за движение на евреите, Младен и негови приятели обявили, че са им откраднати личните карти и им издали други, а от старите им карти направили документи за приятелските момчета - еврейчета. Само сменили снимките и ги подпечатали с изработен специално за случая фалшив печат. Много от приятелите му вече били нелегални и се присъединили към партизански отряди. Други с тези документи можели да напускат трудовите лагери, задължителни за пълнолетните мъже - евреи.
Младен не участвал в прочутата демонстрация на евреите против интернирането им от София, но много ясно почувствал заминаването на съседите си - евреи. В техните домове се настанили доста нагли хора, които се разпореждали с имуществото както си поискат. Месец след заминаването на евреите Младен бил мобилизиран. Изпратили неговото подразделение в Сърбия - да гонят тамошните партизани. Той бил ординарец на един офицер. Офицерът го избрал, защото умеел да шофира и бил грамотен, та го използвали и за писар. Станал свидетел на мародерствата от страна на войниците, изнудвали селяните да им дадат вино, ракия, сирене, кокошки. Ако не им ги давали доброволно, просто си ги крадели. Той бил възпитан да не пипа чуждо, а и виждал, че границите са нещо измислено, а хората, които говорили на така близък за разбиране език, били толкова бедни, колкото и тези, сред които бил израсъл. Дори стопанинът на квартирата, където бил настанен заедно с българския офицер, получил призовка за мобилизация. Жена му се тюхкала, че нямат втори чифт долни дрехи, а и нямали пари да купят. Младен бръкнал в раницата си и им дал третия чифт, който имал там. Влязъл в положението на хората, които нямали излишни пари, а трябвало да хранят две деца.
Когато най-накрая му дали отпуск, Младен минал през София и заминал за Плевен, където били изселили любимото му момиче Буча - еврейка. Пътувал и до Кюстендил, където били останалите му приятели. И последните два дни от отпуската останал в София. Тогава при него пристигнали две от момчетата, с които бил отраснал, и помолили да ги скрие. Фурната на баща му не работела - нямало брашно, и той им предоставил помещението за месене на хляб над нея, което нямало прозорци. Не познавал трима от пристигналите 5 души, но нали били приятели на приятелите, нищо не казал. Самият той не знае кой и как направил донос, че крие евреи. Изглежда, те са излизали и някой от махалата ги е познал и проследил, но на втората вечер в дома нахлула полиция. Анжел Вагенщайн и още двама от гостите му ги нямало (може и да не са преспали във фурната), но хванали двамата плюс цяла раница с продукти. Следвал военен съд, но адвокатът, който го защитавал, успял да измести акцента на делото от укриване на политически неблагонадеждни лица в укриване на евреи и присъдата била по ЗЗН.
След 9 септември Младен си останал шофьор. Вероятно за това изиграл роля и фактът, че искал... да се изсели в Израел заедно с евреите, за да последва любимото си момиче. Дори успели да изготвят документ, че едно еврейско семейство го е осиновило, но милицията го свалила от влака.
На няколко пъти след това отивал за по наколко месеца да поработи на черно в Израел и да донесе някой лев на семейството си в София. Приятели го уреждали да залива с асфалт покриви или да работи в строежа на ашдодското пристанище. На заминаване му пълнели багажа с всякакви подаръци. Давали и пари. А в София нямало лято, когато да не му дойдат на гости поне две семейства от Израел, все бивши съседи и приятели. Младен така и не станал партиен член. Все повтарял, че не е достоен. Не се полакомил да стане и "активен борец", въпреки че всички знаели, че е бил политзатворник. Дъщеря му работила като бръснарка, а синът наследил бащината професия, станал шофьор.
След промените през 1989 г. му дошли на гости наколко приятели от Израел и почти насила го завели в Обетованата земя. Но той нямал никаква помощ от държавата и можел да работи само като гурбетчия. Тогава приятелите събрали показания, че той е укривал евреи по време на фашизма в България (което си е чиста истина) и с доста упоритост успели да извоюват за него званието "праведник на света".
Сега техният приятел е третиран както и местните евреи, но има и задължения: да се среща с децата от околните училища и да им разказва за своя подвиг и за спасението на евреите в България, да седи в президиумите на мероприятия за различни празници. Осигуряват му допълнителни медицински грижи. Има и пенсия. А всяко лято се връща за няколко месеца в България. Минава през своята квартира в София, където сега живее внукът му - майстор в автомобилен сервиз, и отива в Нови хан при роднини, които имат къща с двор.
Самият той разказва, че познава още двама такива обикновени хора като себе си, получили почетното звание. С разбиране се отнася към усилията на един евреин - Самуил Ардити, който отделя много сили и средства да издирва други българи, достойни да станат "праведници на света". Наскоро успял да извоюва званието за последния от членовете на Кюстендилската делегация - Владимир Куртев, а сега се опитва да убеди строгата комисия от "Яд Вашем", че за това звание е достойна Лиляна Паница - секретарка в зловещото Комисарство по еврейските въпроси, която първа намира връзка с ръководителите на евреите в София и им издава, че вече е подписано писмо за депортация и на евреи от Кюстендил, Дупница и Пловдив за лагерите на смъртта. А в Библията пише: "Да бъдеш предупреден, е половината от пътя да бъдеш спасен."
Феня ДекалоТел Авив