top of page
Праведниците на народите и на света

 

   Праведник на света (на иврит: חסידי אומות העולם, „хасидей умот а-олам“; на английски: Righteous Among the Nations) е почетно звание, което израелският институт „Яд Вашем“ (основан 1953 г.) дава на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали (по време на Холокоста) евреи от нацистко изтребление.

В един свят на тотален морален колапс има малка група от хора, която събира необикновена смелост да отстоява човешките ценности. Това са праведниците сред народите - спасители на евреи. Те стоят в ярък контраст с основния поток на безразличие и враждебност, които преобладават по време на Холокоста. Праведниците произхождат от различни нации, религии и социални слоеве. Те биват християни от всички деноминации и църкви, мюсюлмани и агностици. Мъже и жени от всички възрасти, те идват от всички сфери на живота: високообразовани хора, както и неграмотни селяни, публични личности, както и хора от маргиналите на обществото, градски жители и фермери от най-отдалечените кътчета на Европа, университетски преподаватели, учители, лекари, духовници, монахини, дипломати, работници, борци на Съпротивата, полицаи, селяни, рибари, директор на зоологическа градина, собственик на цирк и много други.

Основните форми на помощ, предоставяни от Праведниците:

  • Предоставяне на тайно убежище. В много от случаите този вид помощ е единственото спасение, но в същото време бива много труден и рискован, тъй като даже тогава, когато тайното убежище, в което са укривани евреи, да не се намира непосредствено в дома на спасителя, той поема отговорността да полага грижи за скритите. Спасителят и семейството му често с години живеят под постоянната угроза да бъдат разкрити. Евреите биват укривани на тавани, скривалища в гората и на всяко място, което може да осигури подслон, като гробище, канализация, клетки на животни в зоологическа градина и др. Понякога укриваните евреи са представяни като неевреи, роднини или осиновени деца. Евреите също биват скрити в апартаменти в градовете, а децата настанени в манастири при монахини, прикриващи истинската им самоличност.

  • Съдействие в укриване на евреи и помощ при изготвяне на фалшиви лични документи (лични удостоверения, свидетелства за раждане или кръщение и др.), намиране на безопасно жилище, а понякога и работа. В този случай спасители са фалшификатори или служители, които предоставят фалшиви документи, духовници, които са фалшифицирали свидетелства за кръщене, както и някои чуждестранни дипломати, които издават визи или паспорти в противоречие с инструкциите и политиката на своята страна.

  • Участие в организиране на бягство от гето или концлагер с последващо укриване, а също и съдействие при преминаване в неутрална държава или по-малко опасна територия. Например в неутрална Швейцария, в контролирани от Италия части, където няма депортации, или Унгария преди германската окупация през март 1944 г. .

  • Участие в спасяването на еврейски деца в тези ситуации, когато раздялата с родителите им е била неизбежна (в случаите на изпращане на родителите в концлагер или изселване от едно място на друго).

“Праведник на света” е най-високото признание за морал и човечност, което институтът „Яд Вашем” присъжда на личности с особени заслуги за спасяването на евреите. Носители на това звание са 20 българи. Към 01.01.2020 г. Праведниците на народите са 27 710 души.

Надпис върху медала на Яд Вашем, присъждан на праведниците-спасители:

„ Ако спасиш един човешки живот, все едно си спасил целия свят”.

site.png
site2.jpg

Източник:

Яд Вашем, Световният център за възпоменание на Холокоста,

 

https://www.yadvashem.org/righteous/about-the-righteous.html

Изготвила:

Донка Христова

20-те БЪЛГАРСКИ ПРАВЕДНИЦИ НА СВЕТА

20 са българите, обявени за праведници от израелския институт “Яд Вашем” заради приноса им по спасяването на българските евреи. Сред по-известните личности са Димитър Пешев, патриарх Кирил (тогава Пловдивски митрополит) и екзарх Стефан Софийски. Сред тях обаче има и напълно непознати имена. Това са обикновени хора - хлебар, медицинска сестра, актриса, които рискуват живота си в размирните военни години, за да помогнат и спасят евреи. Сред тях е майката на големия Йосиф Сърчаджиев - Анна. Техните лични истории се разказват за първи път изложба, организирана от Държавна агенция “Архиви” по повод 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

   Историята е добре известна. На 22 февруари 1943 г. след засилен германски натиск българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германският пълномощник СС-хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер подписват споразумение за изселване от страната първо на 20 хиляди евреи от “новите земи”. Предвижда се недостигащата бройка да бъде допълнена с евреи от старите предели на страната. Сключеното тайно споразумение подлежи на потвърждаване от Министерския съвет, но не и на обсъждане от Народното събрание. На 4 март започва депортирането на 11 343 евреи от Македония - с влак през Югославия, и от Беломорието - с влак през България и с параход от Лом, към лагерите в германските източни области.

   За допълване до цифрата 20 хиляди правителството прави акция на 9 март в Кюстендил, Дупница, Горна Джумая, Пловдив и Пазарджик за насилствено събиране на евреи. В резултат на прочутата кюстендилска акция, която се оглавява от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Сюичмезов, дееца на ВМРО Владимир Куртев и Иван Момчилов, както и решителната намеса на подпредседателя на НС Димитър Пешев, обаче още същия ден се постига отмяна на заповедта за депортиране на евреи от старите предели на страната.

   На 17 март 43 депутати слагат подписите си под писмения протест на Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов по повод антисемитската политика на правителството. 10 дни по-късно Пешев е бламиран като зам.-шеф на НС, но нито един евреин от “старите предели” не напуска България.

През май под силен натиск евреите са изселени от София в провинцията. Животът на над 48 хиляди души обаче е спасен.

   Историята разказва много за приноса на Пешев и другите по-известни личности сред българските праведници. Фокусът обикновено отива до 8-10 публични фигури, но малко се знае за останалите хора, спасили български евреи. А те са тихите герои, които, водени от човещината, помагат, разказва Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция “Архиви”, която обобщава събраните документи за българските праведници.

Някои от тези хора са носили храна или вода, други са крили еврейски семейства в домовете си - всеки е помагал колкото може. В днешно време това може да изглежда обикновено, много делнично, но в онези години е било страшно, защото Законът за защита на нацията преследва не само евреите, но и за българите, които им помагат, казва Гезенко.

За съжаление, за част от тези “обикновени” герои няма данни, нито запазени снимки. Има малко информация в института “Яд Вашем”, а от българските архиви се надяват да привлекат вниманието на хора, които знаят историята им или познават техни наследници.

                                                                                                                                                                                    

Лиляна Клисурова

Вестник 24 часа

 

Ето ги 20-те БЪЛГАРСКИ ПРАВЕДНИЦИ НА СВЕТА:

 

11_edited.jpg
Димо Тотев Казасов (1886-1980).
2.jpg
Стефан (светско име Стоян Попгеоргиев - 1878-1957).
3.jpg
Кирил (светско име Константин Марков - 1901-1971)
4.jpg
Димитър Йосифов Пешев (1894-1975)
5.jpg
Асен Сюичмезов (1899-1977 г.)
6.jpg
Иван Момчилов (1888-1966).
7.jpg
Владимир Куртев (1888-1946)
8.jpg
Петър Михалев (1899-1985)
9.jpg
Михаил Георгиев Михайлов (неизв.).
silestone-iconic-05-iconic-black-detalle
Вера Пасева-Ичкова (неизв.)
12.jpg
Младен Иванов (1923-2012)
silestone-iconic-05-iconic-black-detalle
Д-р Атанас Костов (1900-1961).
10.jpg
Д-р Павел Герджиков (1906-1985)
11.png
Надежда Василева (1891-неизв.)
silestone-iconic-05-iconic-black-detalle
Станка Стойчева (неизв.- 1964)
14.png
Анна Георгиева Дамянова-Попстефанова (неизв.)
13.png
Рубин Димитров-Бичко (1915-1995).
17
Анна Сърчаджиева (1914-2007).
18.png
Спиро Денков (1919-1996).
silestone-iconic-05-iconic-black-detalle
Васили Иванов (неизв.).
bottom of page