top of page

Децата на холокост

деца на сватбата на леля си.jpg

Деца на сватбата на леля им Виктория : Рене Бехар (в ляво) и Лена Чаравон (в дясно). В средата Лони Чаравон и Габи Чаравон (отдолу) ,  1939-1940, София. Рене Бехар е родена през  1931г. в София , баща ѝ е собственик на голяма парфюмерия, на най-добрата улица в София, както и на други малки магазинчета. Рене посещава училище заедно с български деца. Семейството притежава голяма хубава къща с градина, която споделят с лели и чичовци.

Маша Аврамов свири на тромпет и носи офицерска шапка, 28 юни 1941г. , Русе. Маша Аврамов е роден  1939г. в София, където бащата има успешен бизнес за внос и износ на неръждаема стомана. През март  1941г., когато България се присъединява към Оста, всички български мъже евреи между 20 и 40 години, включително и бащата на Миша, са изпратени в трудов лагер. Но той е освобождаван през уикендите. През  1942г. семейството напуска София и се премества в Русе,  живеят в къщата на леля му. През  1944 на Миша му се ражда сестра – Адела. Цялото семейство, както повечето български евреи, оцеляват през войната.

misha.jpg

Израел Барух носи еврейска звезда и стои на пейка в парка, София.  Израел Барух е роден в Кюстендил, 1929г.. Има по-голяма сестра. Майка му умира, когато е на четери, а Яко – бащата е успешен адвокат и ционист. През  1933г. семейството се премества в София, заради работата на бащата. ЗЗН от 1941г. променя драстично живота на семейството. Бащата не може повече да практикува професията си, а всички евреи трябва да носят жълта звезда и да сложат знаци върху домовете си. По-късно семейството е принудено да напусне апартамента си и да се премести в квартала Юч Бунар . При първия опит за депортация от март 1943г. Яко, разчитайки на старите си познанства,  се опитва да намери помощ като на 7 март 1943, се свързва със своя съученик Димитър Пешев, двамата са отраснали в Кюстендил и са живеели почти къща до къща , а братът на Яко – Самуел, е близък приятел с Пешев от гимназията.

Israel Baruh.jpg

Пешев обещава,че ще помогне на семейството, а Яко го уведомява, че от Кюстендил пътува делегация за София – четерима кюстендилци. Те се срещат с Пешев на 9 март, денят определен за депортация и на практика с помощта на Пешев, отприщвайки политически скандал, провалят депортацията, но не и антиеврейските мерки. През май правителството изселва евреите от София в провинцията и семейство Барух се връща в Кюстендил. Заедно с  братовчедите и чичовците си Израел, напуска България декември 1943г. и януари 1944г. пристигат в Палестина, но е принуден да се върне 1946г.. Завършва музикалната консерватория в София, но през  1949г. отново заминава за държавата Израел. Записва се в израелската армия и продължава да се занимава с музика, флейстист е в военния симфоничен оркестър, после в израелска Филхармония. През  1955г. заминава за САЩ и развива блестяща музикална кариера.

eti pardo testa.png

Ети Пардо Теста. Това е всичко, което е останало от най-детския символ на балканския Холокост. 4-годишното момиченце отдавна го няма.Фамилия Пардо една от най-старите и известни семейства в Солун. Дядовците ѝ  са били равини, лекари, аптекари, а баща ѝ успешен бизнесмен и дарител. Ети е изминала заедно с тях дългия път от Солун през България към Аушвиц, където е загинала. Преминала е през България в пломбиран товарен вагон, в студените мартенски дни на 1943г., зъзнейки от студ и плачейки от жажда и глад, и болки в корема. Умъртвена е около 10 април в Аушвиц. Това разказва единственият оцелял от семейството и завърнал се брат на Ети – Давид. Бил е 13-годишен, когато са го освободили от лагера. Първоначално се е прибрал в Солун,  където са го посрещнали разграбените къщи на неговите роднини. Между малкото лични вещи спасени от гръцко семейство е била и снимката на Ети.

   

 Материалът е по Леа Коен.

учителката Жан Дамон.jpg
UN2178.jpg

Брюксел,  Белгия , 1942. Учителката Жан Дамон с някои от две хиляди еврейски деца, които е настанила в семейства, поели риска да им помогнат.

Роклята принадлежи на тринадесет-годишно момиче депортирано заедно с майка си, от Франция , през 1943г., което умира в Аушвиц.

група еврейски деца намерили убежише в Ю

Група еврейски деца намерили спасение в малък град в южна Франция, август 1942. Населението протестанти, от градчето, дали обежище на между три и пет хиляди евреи.

Лвов, Полша, 1943. Еврейско момиченце държащо куклата си докато живее под нова християнска самоличност. Ита Келер, родена 1939, в село близо до Лвов , чието семейство има железария. Германската окупация над Полша променя живота им. През 1942 Ита е спасена от съпругът на леля ѝ, който я отвежда увита в одеяло в Лвов. До края на войната Ита живее като Ирена, преструвайки се, че е дъщеря на леля си. Съдбата на баща ѝ е неизвестна, а майката умира в лагера в Белзек.

Ита Келер.jpg
Без име.png

Еврейски деца от Германия, транспортирани до демилитаризираната зона между Унгария и Чехословакия

Когато ВСВ започва през 1939г. има приблизително 1,6 милиона еврейски деца, живеещи в Европа. В края на войната над 1 милион от тях са мъртви. Водени от расистсиките си убеждения и представата, че евреите са паразити,  германците подлагат евреите на унищожение-болни и здрави, богати и бедни, млади и стари , дори и деца. Всички евреи са обект на преследване , но сред  децата смъртността е особено висока. Те се считат за безполезни за трудовите лагери и обикновено децата, възрастните и бременните жени още с пристигането си, са изпращани в газовите камери. Малко еврейски деца преживяват Холокоста, като повечето оцеляват, защото са крити – физически или с прикрита самоличност, но винаги поставени пред страх, дилеми и опасности. Те водят „живот в сянка”.

bottom of page